Военен журнал 2025 брой 4s

подполковник гл. ас. д-р инж. Николай Недев
Военна академия „Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Международното хуманитарно право е основният международноправен инструмент за регулиране на въоръжените конфликти и защита на цивилното население. В контекста на стратегическото съперничество предизвикателствата пред него, породени от хибридните заплахи и тяхната материализация в условията на хибридната война, стават доста сериозни. Хибридните заплахи комбинират военни и невоенни средства – кибероперации, информационни и психологически кампании, миграция, икономически натиск и действия чрез недържавни актьори. Тази динамика размива границите между мир и война, между военни и цивилни, както и между военни и цивилни обекти. Настоящата статия изследва ключовите правни и практични трудности, свързани с прилагането на международното хуманитарно право в условията на хибридна война, и предлага насоки за неговата адаптация спрямо новите реалности на сигурността.
Ключови думи: международно хуманитарно право; хибридна война; кибератаки; праг на въоръжен конфликт

Емил Шипочки
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Публикацията представя методика за изследване динамиката на международното военно сътрудничество (МВС) на Република България със страните, с които има подписани споразумения и се развива такова сътрудничество. Методиката предоставя инструмент в ръцете на поли-тическото и военно ръководство на страната при вземането на информирани решения за планиране на отбранителната политика, чийто основен приоритет е развитие на ефективно двустранно и регионално военно сътрудничество. Методиката е приложима при отчитане и планиране на МВС и на по-ниско институционално ниво, каквито са структурите на подчинение на министъра на отбраната, в т.ч. Военна академия „Георги Стойков Раковски“.
Ключови думи: международно военно сътрудничество; методика

доц. д-р Боти Видолов
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Настоящата статия представя анализ на резултатите от приемната кампания за учебната 2024/2025 година във Военна академия „Г. С. Раковски“. Изследването обхваща сравнение с предходната година, анализ на тенденции по специалности и форми на обучение, както и оценка на качеството на кандидатите. Фокусът е поставен върху динамиката на интереса към специалностите „Сигурност и отбрана“ и „Киберсигурност“, както и върху разликите между държавна поръчка и обучение срещу заплащане. Представени са изводи и препоръки за подобряване на процеса по подбор и задържане на студенти.
Ключови думи: прием; кандидати; записани студенти; държавна поръчка; обучение срещу заплащане; сигурност и отбрана; киберсигурност; анализ; сравнение; образование

д-р Илия Табаков
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Докладът разглежда въпроса за Кюрдистан като геополитически проект и неговото въздействие върху националната сигурност на Република България. В анализа се подчертават историческите, етническите и геополитическите аспекти на региона, стратегическите интереси на различните международни сили, както и основните рискове, които се идентифицират за Република България, Заключението подчертава необходимостта от внимателен и балансиран подход към този въпрос, за да се избегнат нежелани ефекти.
Ключови думи: национална сигурност; Кюрдистан; Балкански полуостров; Близък изток

Dr. Chavdar Kostadinov, Assoc. Prof.
Rakovski National Defence College (Bulgaria)

Abstract. In the presented paper a SWOT analysis of the Digital Silk Road project is made. It analyzes its strengths and weaknesses, as well as the opportunities and threats it poses for the countries directly involved in the project’s construction, and the shifting balance of power for the entire region – both technologically and diplomatically.
Keywords: SWOT analysis; Digital Silk Road] cybersecurity

ас. Яница Петкова
Военна академия „Георги Стойков Раковски“ 

Резюме. Статията представлява сравнителен анализ на две последователни стратегии за младежта в България – Национална стратегия за младежта 2010 – 2020 г. и Национална стратегия за младежта 2021 – 2030 г. Сравнени са основни елементи на двата документа като общата структура, визията, целите, приоритетите и инструментите и механизми за отчетност, мониторинг и контрол. Сравнението разкрива характеристиките на еволюцията на политиката за младежта в страната в двадесетгодишен период – надграждане, развитие и адаптиране на модела на стратегиите към актуалните социални условия в страната. Целта е чрез анализ на различните елементи на стратегията и сравнение между тях да бъдат откроени основни предимства и недостатъци на двата документа в опит за извеждане на поуки и препоръки към разработването и актуализирането на стратегическите документи за младежта в страната.
Ключови думи: младеж; политика за младежта; национална стратегия за младежта; ефективност на политиките; сравнителен анализ

доц. д-р Дилян Марков
Военна академия „Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Изкуственият интелект като нововъзникваща разрушителна технология намира своето приложение във военната сфера, при силно нарастване на неговата роля през последните години във въоръжения конфликт между Русия и Украйна. Фокусът на разработката е в неговото внедряване и развитие в различни области на полевата артилерия съгласно процедурите по стрелба за постигане на по-висока ефективност на огъня.
Ключови думи: артилерийска поддръжка; артилерия; изкуствен интелект

Светозара Величкова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Абстракт. В последните години дигитализацията на медиите, развитието на информационните технологии и социалните мрежи наложиха промени в дейността на институционалните пъблик рилейшънс (ПР) специалисти в България. Статията е опит да се очертаят основните промени в трансформацията на ПР практиката в институциите в България, както и предимствата на Web 2.0 комуникацията чрез социални медии. Научните методи на изследване, които са използвани, са общонаучни – логически анализ и синтез, индукция, дедукция и наблюдение. Целта е да се представят предимствата на инструментите на дигиталния ПР в сферата на институционалния ПР и да се докаже, че онлайн комуникационните инструменти могат да бъдат ефективна комуникация за институциите с техните публики. Прави се заключение, че институционалните ПР специалисти имат нужда от придобиване на нови умения в сферата на управление на дигитални платформи, за да осъществяват ефективна онлайн комуникация. През последните години институциите в България регистрират ниско ниво на доверие сред обществеността. В същото време социологическите проучвания сочат, че все повече българи предпочитат да се информират чрез социалните мрежи. Институционалните ПР специалисти се нуждаят от нови методи на комуникация с техните публики и достигане до нови аудитории, което може да се постигне с прилагане на новите онлайн комуникационни механизми, предоставящи двупосочна и интерактивна комуникация.
Ключови думи: институционален ПР; дигитален ПР; социални медии; интерактивна комуникация

доц. д-р Михаел Димитров
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Настоящото изследване остойностява степента на съгласие в условията на токън-базирана Human-in-the-Loop (HITL) анотация по три критерия за бинарна класификация, преформулирани като ординални задачи. Оценката е извършена посредством коефициент на конкордация W на Кендъл и неговата хи-квадрат апроксимация за статистическа значимост. Резултатите показват умерено, статистически значимо ниво на съгласие за полярността на нагласите (W = 0,2817; χ² = 40,5682; df = 9; p < 0,001) в контраст с много ниско и незначително съгласие за темпоралната референция (W = 0,0508; p ≈ 0,605) и директността на връзката (W = 0,0563; p ≈ 0,524). Резултатите са интерпретирани по отношение на когнитивните и лингвистичните изисквания на всеки критерий, с ударение върху активното обучение при несигурност и обяснимостта (XAI).
Ключови думи: HITL; активно обучение; XAI; полярност на нагласите; темпорална референция

подполковник Андон Андонов
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Настоящата статия разглежда ролята на безпилотните летателни системи (БЛС) в съвременните конфликти, като анализира тяхното развитие, доктринално използване и влияние върху стратегията. Чрез изследване на опита от войните в Сирия, Нагорни Карабах, Украйна и конфликта Израел – Хамас са изведени основните тенденции в оперативното прилагане на БЛС като масовизация, интегриране в мрежово-центрични структури, автономизация и тактика на „рояка“. Обобщени са ключови поуки, свързани с взаимодействието между технологиите, етичните норми и новите способи за бойното им използване. Изследването подчертава необходимостта от изграждане на национален капацитет за разработване и противодействие на БЛС като ключов елемент на отбранителната политика на държавата.
Ключови думи: безпилотни летателни системи; съвременни конфликти; тактика на „рояка“; автономизация; мрежовоцентрични операции

гл. ас. д-р Лъчезар Милушев
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Статията предлага един практически метод за оценка на риска за сигурността на обекти с масово пребиваване на хора. Методът е основан на реалистичен подход за оценка на риска с цел последващо планиране на дейността и обучение на персонала на обекта. Предложени са различни подходи за осъществяване на този процес, като е оценена тяхната ефикасност и приложимост при вземане на решение за действие в различни извънредни ситуации.
Ключови думи: риск; опасност; обект с масово пребиваане на хора; анализ; оценка.

д-р Митко Узунов
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Настоящият доклад представя концептуалните, технологичните и педагогическите основи на интерактивния симулатор “Cyber Crisis Edu v.0.0.3”, разработен като образователен инструмент за обучение по киберсигурност с интегрирани елементи на изкуствен интелект. Моделът е изложен в монографията „Концепции за обучение в сферата на киберсигурността, подпомагано от модели с генеративен AI“ и има за цел да съчетае теоретичната подготовка с практическа симулация на кризисни сценарии в киберпространството. Симулаторът използва адаптивен подход, при който обучаемият взаимодейства с виртуален AI инструктор и решава динамични задачи, свързани с киберинциденти, разследване на атаки и реагиране в реално време. По този начин “Cyber Crisis Edu v.0.0.3” служи като модел за трансформация на учебния процес чрез генеративен изкуствен интелект, подпомагащ критическото мислене, ситуационния анализ и стратегическите умения на обучаемите. Резултатите от експерименталното приложение на модела показват значително повишаване на ефективността и ангажираността в обучението, което утвърждава симулационния подход, като ключов фактор в съвременната подготовка на кадри за националната сигурност.
Ключови думи: киберсигурност; изкуствен интелект; симулатор; обучение; кибер кризи; дигитална трансформация

подполковник гл. ас. д-р Димитър Кирилов
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Разгледани са съвременните изисквания към логистичните способности и инфраструктурата, дилемата между минималните изисквания и реално необходимите логистични усилия за поддържане на ефективност в операциите и възникналите вследствие на това проблеми пред националните и съюзните логистични структури относно организирането и осъществяването на своевременно и качествено логистично осигуряване на коалиционни сили.
Ключови думи: логистика; формирования; поддръжка от страна домакин; минимални изисквания; инфраструктура

Настоящите Указания имат за цел осигуряване на възможно най-голяма видимост на публикуваните текстове в наукометрични бази.

Указанията са разработени в съответствие с действащия стандарт за библиографски позовавания и цитиране на информационни източници БДС ISO 690:2021.

Научно списание Военен журнал [Voenen Zhurnal] разглежда само ръкописи, които не са публикувани, или изпратени за публикуване, в друго издание. Предоставен ръкопис, който не отговаря на тематиката на списанието, или не е оформен съгласно Указанията, се отхвърля без да преминава през процедура на анонимно рецензиране.

Ръкописът трябва да съдържа оригинални идеи и научни резултати. Не се поощрява подробно представяне на теоретични постановки, понятия или определения, свободно достъпни от други източници. Списанието си запазва правото да не публикува ръкопис, за който след проверка със специализиран софтуер е установена висока степен на подобие.

В ръкописа следва да се посочват единствено литературни източници, ползвани в текста. Самоцитиранията, както и посочването на източници, неползвани в текста, не допринасят за научния принос на ръкописа.

За оформяне на ръкописа се използва стандартна текстообработващаграма. Приложенията под формата на графики, таблици, или илюстрации, трябва да са годни за четене и обработка с масово използвани за подобни цели програми. За предпочитане е електронно изпращане на ръкописи като приложе-

ние (attachment) към съпровождащото електронно писмо – на електронен адрес: zhurnal@rndc.bg. В същото писмо авторът следва изрично да декларира, че ръкописът не е вече публикуван, или изпратен за публикуване в друго издание, както и че текстът не съдържа класифицирана информация.

Решение за публикуване, или отхвърляне на ръкописа, се взима въз основа на становищата на анонимни и независими рецензенти. Редакторите могат да редактират ръкопис, когато това е необходимо.

Ръкописът се счита за приет за публикация, ако авторът е получил потвърдително писмо. Ако в рамките на шест месеца от датата на предоставяне не е получено потвърждение за публикуване, авторът има право писмено да поиска оттеглянето на своя текст.

Подготовка на ръкописа

Общи указания

• Ръкописите могат да бъдат написани на български, или английски език – в зависимост от желанието на автора, или по препоръка на рецензентите, оценяващи ръкописа. Текстове на други езици се публикуват по преценка на редакторите.
• Не се поощрява специфично форматиране на текста – подчертаване, табулиране, използване на булети и др. Табулатори се допускат само при оформяне на таблици.
• Препоръчителен обем на ръкописа: 40 000 знака (заедно с паузите между знаците) – за научноизследователска статия, и 20 000 знака – за рецензия. Няма изисквания за форматиране на текста по отношение на вид и големина на шрифта.
• Ръкописът се структурира по следния начин:
  • информативно и без съкращения (абревиатури) заглавие на статията;
  • имена на авторите с техните научни степени, академични длъжности и институции;
  • резюме, съответстващо на заглавието, с акцент върху получените новости и резултати (препоръчителен обем 100 – 150 думи);
  • 3 – 6 ключови думи, съответстващи на темата на ръкописа, разделени една от друга с ; ;
  • основен текст;
  • благодарности (ако има такива) – тук е мястото да се посочват имената на хора, подпомогнали написването на ръкописа, или източник на финансиране на изследването;
  • приложения (ако има такива), подредени в низходящ ред;
  • бележки;
  • литература;
  • заглавие, резюме и ключови думи на английски език;
  • пълни визитки на авторите на английски език с техните академични пози-ции, ID номер от персонална регистрация в научни бази (авторът се поощрява да има персонален профил като учен, напр. в Web of Science, Scopus, ORCID, РИНЦ, чрез който да представя пред международната научна общност себе си и органи-зацията, която представлява), име и адрес на университет, или научна организа-ция, служебен електронен и пощенски адрес.
• Фигурите (илюстрациите) и техните надписи, освен поставни в основния текст, се изпращат и отделно в допълнителен файл. Когато обемът на фигурите е голям и не позволява поставянето им в основния текст, мястото им се посочва с текст (фиг. 1, фиг. 2 и т.н.).
• Таблици следва да се ползват за представяне на числени данни и зависимости. Не се поощряват текстови таблици – те затрудняват четенето и разбирането на текста. Таблиците и техните надписи – освен в основния текст, се предоставят и отделно в допълнителен файл.

Бележки

• Архивни източници и бележки се изписват в края на основния текст, на езика на основния текст. Мястото им в текста се отбелязва с горен индекс като endnotes. В „Бележки“, могат да намерят място и допълнителни обяснения или сведения, за които е преценено, че присъствието им в основния текст би го обременило излишно.

Литература

• Списъкът с ползвана литература съдържа само литературни източници, които са достъпни за проверка, или справки. Всички останали източници, вкл. архивни извори, се посочват в раздел „Бележки“.
• Ползваната литература (ако основният текст е на кирилица) се избро-ява в два отделни последователни параграфа. В първия параграф литературата се изброява в оригинал. Във втория – на латиница, се повтаря съдържанието на предишния параграф (чрез транслитерация или в оригинал) (виж https://slovored. com/transliteration/).
• Източниците се подреждат в низходящ ред по фамилия и име на автор, следвана от година на публикуване. При няколко източника с един и същ автор и година, след годината следват малки букви (a, b, c…).
• Представянето на литературните източници в списъка на литературата става в съответствие с БДС ISO 690:2021 (Харвардска система). Примерите по-долу показват как трябва да става това.

Статия в списание

Последователно се посочват име на автор, година на издаване, заглавие на статия, име на списание (наклонен шрифт), годишен том, номер на брой, номера на страници (разделени с дълго тире).

ЛИТЕРАТУРА

ГРИГОРОВ, М., 2021. Антитерористични операции – понятие и специфики при провеждането им. Военен журнал, бр. 128, кн. 1, стр. 77 – 86. ISSN 0861-7392.

REFERENCES

GRIGOROV, M., 2021. Antiteroristichni operatsii – ponyatie i spetsifiki pri provezhdaneto im. Voenen zhurnal, vol. 128, no 1, pp. 77 – 86. ISSN 0861-7392 [in Bulgarian].

Такъв източник се цитира в основния текст на латиница като (Grigorov 2021). Ако е нужно да се посочи конкретна страница (напр. стр. 80), се посочва по следния начин: (Grigorov 2021, p. 80).

Ако се посочва статия в онлайн периодично издание, източникът на текста (достъпен уеб адрес или DOI номер) следва да бъде поставен в края на цитирания източник.

LOMAZZI, L.; CADINI, F.; GIGLIO, M. & MANES, A., 2022. Vulnerability

assessment to projectiles: Approach definition and application to helicopter platforms.

Defence Technology, vol. 18, no 9, pp. 1523 – 1537. Available on: https://doi.org/10.1016/j.

dt.2021.09.001. [last viewed: 29 October 2022].

Такъв източник се посочва в основния текст като (Lomazzi, Cadini, Giglio & Manes 2022), или като (Lomazzi et al. 2022).

Книги

С наклонен шрифт се маркира заглавието на книгата. Необходимо е да се посочи също град на издаване и име на издателство. Книгите, публикувани на кирилица, се представят и на латиница в параграфа References.

ЛИТЕРАТУРА

НЕДЯЛКОВ, Д., 2022. 130 години българи в небето. Кратка история на българската военна авиация. София: Прозорец. ISBN 9786192432300.

REFERENCES

NEDYALKOV, D., 2022. 130 godini balgari v nebeto. Kratka istoria na balgarskata voenna aviatsia. Sofia: Prozorets. ISBN 9786192432300.

Такъв източник се цитира в основния текст като (Nedyalkov 2022). Ако е необходимо, се посочва и конкретна страница, напр. (Nedyalkov 2022, pp. 18 – 19).

Книги/сборници с редактор

Само заглавието на цитираната книга/сборник се дава с наклонен шрифт, следват номерата на цитираните страници.

ЛИТЕРАТУРА

ЙОРДАНОВ, П., 2022. Изследване на рисковете за киберсигурността във въоръжените сили на България. В: Съвременни аспекти на сигурността – предизвикателства, подходи, решения, стр. 357 – 366. София: Издателство Г.С. Раковски.

REFERENCES

YORDANOV, P., 2022. Izsledvane na riskovete za kibersigurnostta vav vaorazhenite sili na Bulgaria. In: Savremenni aspekti na sigurnostta – predizvikatelstva, podhodi, reshenia, pp. 357 – 366. Sofia: Izdatelstvo G.S. Rakovski.

• С изпращането на текст и/или илюстрации за оценяване и евентуално последващо публикуване, авторът се съгласява да предостъпи на сп. Военен журнал правата върху публикувания текст за определен период, съгласно ЗАПСП. Публи-куван текст не следва да се разпространява свободно, включително и чрез академични и социални мрежи за споделяне на резултати от научни изследвания (напр. ResearchGate.net и Academia.edu).

В академични и социални мрежи за споделяне на резултати от научни изследвания авторът споделя ръкописа единствено във вариант, в който първоначално е подаден за разглеждане. Ако ръкописът бъде приет, след публикуването му авторът добавя в споделения оригинален ръкопис име, годишен том, брой на списанието, в което е отпечатан текстът.

Публикуването на ръкопис се определя от препоръките на рецензенти-те и не означава непременно съгласие на редакцията със застъпваните от авторите становища.

The purpose of these Guidelines is to ensure the highest possible visibility of published texts in scientific databases.

The guidelines have been developed in accordance with the current BDS ISO 690:2021 standard – Guidelines for bibliographic references and citations to information resources.

Voenen Zhurnal scientific journal only considers manuscripts that have not been published, or submitted for publication, in another journal. A submitted manuscript that does not fit the journal’s subject matter, or is not formatted according to the Guidelines, will be rejected without going through the anonymous review process.

The manuscript should contain original ideas and scientific results. Detailed presentation of theoretical statements, concepts or definitions freely available from other sources is discouraged. The journal reserves the right not to publish a manuscript found to have high similarity rate.

The manuscript should cite only references used in the text. Self-citations, as well as citation of sources not used in the text, do not contribute to the scientific impact of the manuscript.

A standard word processing program should be used to format the manuscript. Appendices in the form of graphs, tables, or illustrations must be readable and processable with programs commonly used for such purposes.

Preferably, manuscripts should be sent electronically as an attachment to the accompanying e-mail – to the e-mail address: zhurnal@rndc.bg. In the same email, the author should explicitly declare that the manuscript has not already been published or submitted for publication in another journal and that the text does not contain classified information.

Decision on publication will be taken based on the reviewers’ opinion. Editors may edit manuscripts when necessary.

Manuscript should be deemed accepted for publication when the author receives a letter of confirmation. If a confirmation letter is not received within six months within the submission, the author has the right to withdraw the manuscript in written form. The Journal does not make an explicit commitment to inform an author whose manuscript is considered rejected.

Manuscript preparation

General guidelines

• Manuscripts may be submitted in Bulgarian or in English depending on the author’s opinion or on the reviewers recommendation. Manuscripts in other languages could be published at the discretion of the editors.
• It is not recommended to specifically format the text itself with regard to tabs, bullets and other similar symbols. Tabs should be used for table layout only.
• Recommended manuscript length: 40,000 characters (including spaces) – for a research article, and 20,000 characters – for a review. There are no formatting requirements in terms of font type and size.
• Manuscripts should be compiled in the following order:
  • title of the paper (without any abbreviations);
  • names of the authors with their scientific degree, academic position and institution;
  • abstract, that indicates the research goal and methodology, and outlines the research novelty and results. The abstract should correspond to the title, keywords and main text of the study. Recommended abstract volume: 100 – 150 words;
  • 3 – 6 keywords, related to the topic, divided by each other with ; ;
  • full text;
  • acknowledgements (if any) – this is the place to thank other supporters, or to indicate funding for a survey which results lay in the manuscript;
  • appendixes (as appropriate);
  • notes;
  • references;
  • full business card of the author(s) – academic position, affiliation, personal ID in scientific databases, name of faculty and/or institution, postal address, e-mail address;
• Figures (illustrations) and their captions, in addition to placing in the main text, should be separately provided in a supplementary file. Where the size of the figures is large and it is not possible to include them in the main text, their place is indicated by remarks (Fig. 1, Fig. 2, etc.).
• Tables should be used for presenting numerical data and dependencies. Plain text tables are not encouraged, as they cause difficulties in reading and understanding the text. Tables and their captions – in addition to placing in the main text – should be separately provided in a supplementary file.

Notes

• Notes are grouped as a separate paragraph after the main text. Their place in the main text is indicated as an upper index as endnotes. The Notes section also consists additional explanations or information, deemed as a burden to the main text.

References

• The References list should contain only sources that are available in long term for checking or referring. All other (marginal) sources, should be listed in the ‘Notes’ section.
• The references list should consist sources in Latin script. If there are sources in Cyrillic script, they should be presented in Latin script – preferably by transliteration, followed by indication for the original language [in square brackets].
• Sources are being arranged in ascending order by last and by first author name, followed by the year of publication. In case of multiple sources with the same author and year, the year is followed by lower case letters (a, b, c…).
• The references are being presented in accordance with the BDS ISO 690: 2021 standard (by name and year – Harvard system). The examples below show how this should be done.

Journal article

Consecutively are being listed author name, year of publication, article title, journal name (in italics), annual volume, issue number, page numbers (separated by a long dash).

REFERENCES

GRIGOROV, M., 2021. Antiteroristichni operatsii – ponyatie i spetsifiki pri provezhdaneto im. Voenen zhurnal, vol. 128, no 1, pp. 77 – 86. ISSN 0861-7392 [in Bulgarian].

Such a source is being indicated in the body text as (Grigorov 2021). If necessary to indicate specific page (e.g. p. 80), the indication is as follows: (Grigorov 2021, p. 80). If an article in an online periodical is cited, after the journal name (in italics), the source of the text (accessible web address or DOI number) should also be placed at the

end of the cited source.

LOMAZZI, L.; CADINI, F.; GIGLIO, M. & MANES, A., 2022. Vulnerability

assessment to projectiles: Approach definition and application to helicopter platforms.

Defence Technology, vol. 18, no 9, pp. 1523 – 1537. Available on: https://doi.org/10.1016/j.

dt.2021.09.001. [last viewed: 29 October 2022].

Such a source is indicated in the body text as (Lomazzi, Cadini, Giglio & Manes 2022), or as (Lomazzi et al. 2022).

Books

The book title is given in italics. Mentions also are the city and the publisher of the book.

REFERENCES

NEDYALKOV, D., 2022. 130 godini balgari v nebeto. Kratka istoria na balgarskata voenna aviatsia. Sofia: Prozorets. ISBN 9786192432300. [in Bulgarian].

Such a source is indicated in the body text as (Nedyalkov 2022). If necessary to indicate specific page (e.g. pp. 18 – 19), the indication is as follows: (Nedyalkov 2022, pp. 18 – 19).

Edited books

Only the title of the cited book / collection is given in italics, after the title is indicated the page range of the quoted text.

REFERENCES

YORDANOV, P., 2022. Izsledvane na riskovete za kibersigurnostta vav vaorazhenite sili na Bulgaria. In: Savremenni aspekti na sigurnostta –predizvikatelstva, podhodi, reshenia, pp. 357 – 366. Sofia: Izdatelstvo G.S. Rakovski. [in Bulgarian].

Conclusion

Publication of a manuscript does not necessarily imply editorial agreement with the views advocated by the authors.

By submitting a text and/or illustrations for evaluation and possible publication, the author agrees to grant the rights for publication to Voenen Zhurnal for a period, in accordance with the Authorship Rights Bulgarian law. Published text should not be freely distributed, including through academic and social networks for sharing research results (e.g. ResearchGate.net and Academia.edu).

In academic and social networks for sharing research results, the author only shares the manuscript in the originally submitted for consideration version. If the manuscript is being published, after the publication the author adds to the shared original manuscript the name, volume and issue of the journal in which the text was published.