Военен журнал 2025 брой 4

полковник доц. д-р Румен Христов
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. От началото на войната между Русия и Украйна, започнала през месец февруари 2022 г. до сега, от наличната информация от различни източници, включително и от украински такива, се открояват някои важни факти, отнасящи се до логистиката или пряко свързани със същата. Настоящата статия има за цел да анализира и представи някои факти, на които следва да се обърне внимание от специалистите, които се занимават с логистика, а и не само от тях. В наши дни все повече се вижда, че за да се спечели една операция или война, с колкото хора и техника да се разполага, без своевременно и адекватно логистично осигуряване това е немислимо. Когато се говори за логистика се използва и термина „логистично осигуряване“, който е утвърден в Българската армия.
Ключови думи: снабдяване; доставки; транспортиране; поддръжка на техниката и медицинско осигуряване

доц. д-р Валентина Георгиева
Военна академия „Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Статията е критичен анализ на обучението по английски език и провеждането на изпити за определяне нивото на владеене на английски език съгласно стандартизационно споразумение на НАТО STANAG 6001 в българските въоръжени сили. Представени са регламентиращите документи, структурата, задачите и управлението на (системата) за обучение по английски език във висшите военни образователни институции в България и във Военна академия „Г. С. Раковски“ в частност, като са анализирани организацията на обучението и дейностите на екип „Сертифициране по английски език“. Посочени са проблеми (включително в регламентиращи документи) и са направени предложения за разрешаването им.
Ключови думи: обучение по английски език; въоръжени сили; STANAG 6001

майор ас. д-р Димо Иванов
Военна академия „Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Докладът има за цел да представи „нулевото съпротивление“, като форма на тактическо поведение в контекста на бъдещи военни и хибридни конфликти. Анализират се рисковете и предимствата на този подход, включително възможността и потенциалът му да ускори съюзническата реакция при възникване на нужда от провеждане на операция в отговор на криза. Подчертава се, че тактиката на „нулевото съпротивление“ не е отказ от отбрана, а стратегическо средство за поддържане на възпирането чрез ясно послание към агресора и разбиране за умишленото избягване на въоръжена съпротива от страна на една от страните в конфликта с цел постигане на стратегическо или оперативно предимство, при необходимост за осъществяване на колективен отговор на НАТО.
Ключови думи: нулево съпротивление; възпиране и отбрана; тактическо поведение; военни конфликти; хибридни конфликти; тероризъм; стратегически избор; операции в отговор на кризи

майор ас. Георги К. Георгиев
Военна академия „Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Статията разглежда как информационните системи променят качествено планирането и управлението на логистичното осигуряване в бойни условия, като осигуряват единна среда, навременна осведоменост и ускорени цикли на вземане на решение. Поставя се акцент върху интеграцията между националната доктринална рамка и съвместимите съюзни информационни системи, която превръща доктриналните норми в оперативно приложими планове, подпомага синхронизацията на действията и повишава устойчивостта на снабдителните вериги. Доказва се, че използването на логистични информационни системи е ключов фактор за ефективност, адаптивност и управляем риск в съвременните бойни операции.
Ключови думи: логистика; бойни операции; информационни системи; планиране; LOGFAS; логистично осигуряване

полковник доц. д-р Атанас Атанасов
Военна академия „Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Статията разглежда развитието на противо-танковите ракетни комплекси и конкуренцията им с дроновете камикадзе. Показано е, че докато противотанковите ракетни комплекси остават надеждни и ефективни при близки и средни дистанции, дроновете камикадзе предлагат ново ниво на гъвкавост, дълбочинни удари и по-ниска цена. Анализът води до извода, че двете системи не се изключват взаимно, а се допълват в комплексната противотанкова отбрана.
Ключови думи: противотанкови ракетни комплекси (ПТРК); дронове камикадзе; безпилотни летателни апарати (БЛА); изкуствен интелект във въоръженията; технологична еволюция на оръжията

капитан III ранг Георги Калинов
ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров“

Абстракт. Научната статия разкрива и анализира процеса на селекция и първоначална подготовка на бойните водолази от ВМС на САЩ. Представен е анализ на структурата на тези формирования и изпълняваните от тях задачи. Направен е сравнителен анализ на процеса на първоначална селекция (етапи и фази на подготовка) на бойни плувци от ВМС на САЩ и ВМС на България. Научните методи използвани в статията са проучване, наблюдение, сравнителен анализ и синтез. Формулирани са фундаментални изводи, като са посочени добри практики и насоки за подобряване на системата за първоначален подбор и подготовка на бойни водолази във ВМС на България. В ерата на високите технологии и изкуствен интелект се поставят все повече и по-високи изисквания към подбора и подготовката на бойни водолази от морските специални сили в глобален мащаб. Адаптацията е неминуем фактор в процеса на селекция и подготовка.
Ключови думи: бойни плувци; бойни водолази; морски специални сили; подбор; подготовка; ВМС

майор Лъчезар Русеков
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Статията анализира информационния фактор като ключов елемент на оперативната среда в съвременните сухопътни операции. Разглеждат се неговите проявления като инструмент на националната мощ, фактор на средата и оперативен фактор, както и връзката му с реализирането на когнитивно превъзходство. Акцентът е поставен върху концепцията за мултидомейн операции и върху цикъла НОРД (Наблюдение–Ориентиране–Решение–Действие) на полковник Джон Бойд. Подчертава се необходимостта от интегриран подход към информационния домейн с цел постигане и поддържане на инициативата в бойните действия.
Ключови думи: оперативна среда; информационен фактор; когнитивно превъзходство; мултидомейн операции; сухопътни операции; цикъл НОРД

Научно списание Военен журнал

Годишен том 132 (2025 г.)

Брой 1 /  1 – 130

Брой 2 / 131 – 268

Брой 3 / 269 – 418

Брой 4 / 419 – 546

Изследвания, анализи, прогнози

33 – 45       Бойни действия в градски условия въз основа на опита от войната в Украйна и новите указания на руските въоръжени сили / Андрей Михайлов

46 – 61       Публично-частното партньорство – старата нова парадигма в управлението на публичните ресурси / Живко Лавчев

62 – 71       Analysis of Public Communications in the Event of A Terrorist Act – Communication Response of the Authorities and Coverage in the Media / Uri Ben Yaakov

168 – 182 Чуждоезикови способности на въоръжените сили на Република България / Димитър Ташков, Диана Боримечкова

183 – 221  Сравнителен анализ на модела за извличане на „Поуки от практиката“ в НАТО и въоръжените сили на Република България / Зарко Здравков

203 – 221   Еволюция на политическата теория в международните отношения до ХХI век / Димитър Дринков

222 – 229 Балканската война в творбите на художника Константин Щъркелов, съхранявани в Централния държавен архив / Красимира Чакърова

300 – 311   Assessment of the Risk of Carrying out a Terrorist Act by an Individual Terrorist during Mass Events / Uri Ben Yaakov

312 – 323   Артилерийските системи в конфликта между Русия и Украйна от началото на 2022 година / Дилян Марков

324 – 333    Военно-гражданска интеграция на изкуствения интелект в Китай / Илия Табаков

334 – 352 Публично-частните партньорства – ключ за модернизация на отбраната / Живко Лавчев

449 – 463   Обучението по английски език във Въоръжените сили на Република България: Quo Vadis? / Валентина Георгиева

464 – 477   „Нулево съпротивление“ – тактика при бъдещи конфликти / Димо Иванов

478 – 489   Ролята на информационните системи в процеса на планиране и управление на логистичното осигуряване в бойни операции / Георги К. Георгиев

Политики, стратегии, лидерство

5 – 15         Изграждане на организационна резилентност: стратегически подходи / Димитър Ташков

15 – 32       Система за управление на мирновременното специално производство в България през 1951 – 1990 година / Димитър Христов

135 – 152 Измерване на устойчивостта на българското общество срещу информационно въздействие и дезинформация / Петко Димов

153 – 167   Planning – Basic Function of Leading / Silviu-Iulian Gimiga

273 – 289   Хронология на „Петнадесетдневната война“. 140 години от сръбско-българската война 1885 г. / Калин Ранчев

290 – 299   The Concept of Common European Security and Defence in the Current International Context / Iulian Toader

423 – 436   Security Milestones in the Black Sea Region at the Beginning of 2025 / Bogdan-Constantin Pagnejer, Daniel Dumitru

437 – 448   Логистиката във войната в Украйна и поуки, които могат да се извлекат / Румен Христов

Теория и практика / Theory and Practice

73 – 90       Състояние и подходи за усъвършенстване на снабдяването и поддръжката на бойни припаси в Българската армия / Марин Глушев

91 – 100     Пиратството и въоръжените грабежи на море като предизвикателство за морската сигурност / Валентин Велков

101 – 113   Нови реалности и предизвикателства пред логистичното осигуряване в НАТО / Димитър Кирилов

113 – 121   Използване на автономни безпилотни летателни апарати за подобряване на безопасността и ефективността в обекти от критичната инфраструктура / Григор Бамбеков

230 – 247   Системи за ранно предупреждение за възникване на кризи / Даниела Балева

248 – 259   Проектиране на микровълнови устройства в софтуер Antenna Magus за повишаване на ефективносттa и оптимизация на системите за сигурност / Йоана Иванова

353 – 367   Въвеждане на идентификационни карти с биометрични данни като инструмент за управление на човешките ресурси в сферата на сигурността и отбраната / Радослав Чалъков, Андон Андонов

368 – 377   Управление на уязвимости в киберсигурността / Кристина Крумова

378 – 389   Интелигентни мултидронови системи: Архитектура, алгоритми, комуникация и регулации / Милена Георгиева

390 – 409   Някои източници на стрес, тревожност и депресия в армейска среда / Лора Леонтиева

490 – 505   Идва ли краят на противотанковире ракетни комплекси с появата на дроновете-камикадзе на бойното поле / Атанас Атанасов

506 – 519   Изследване на процеса на селекция и първоначална подготовка на бойните водолази от ВМС на САЩ / Георги Калинов

520 – 530   Информационният фактор през призмата на сухопътните операции – фундамент за осъществяване на когнитивно превъзходство в бойните действия / Лъчезар Русеков

Настоящите Указания имат за цел осигуряване на възможно най-голяма ви-димост на публикуваните текстове в наукометрични бази.

Указанията са разработени в съответствие с действащия стандарт за биб-лиографски позовавания и цитиране на информационни източници БДС ISO 690:2021.

Научно списание Военен журнал [Voenen Zhurnal] разглежда само ръко-писи, които не са публикувани, или изпратени за публикуване, в друго издание. Предоставен ръкопис, който не отговаря на тематиката на списанието, или не е оформен съгласно Указанията, се отхвърля без да преминава през процедура на анонимно рецензиране.

Ръкописът трябва да съдържа оригинални идеи и научни резултати. Не се поощрява подробно представяне на теоретични постановки, понятия или опре-деления, свободно достъпни от други източници. Списанието си запазва право-то да не публикува ръкопис, за който след проверка със специализиран софтуер е установена висока степен на подобие.

В ръкописа следва да се посочват единствено литературни източници, ползвани в текста. Самоцитиранията, както и посочването на източници, неполз-вани в текста, не допринасят за научния принос на ръкописа.

За оформяне на ръкописа се използва стандартна текстообработваща про-грама. Приложенията под формата на графики, таблици, или илюстрации, трябва да са годни за четене и обработка с масово използвани за подобни цели програми. За предпочитане е електронно изпращане на ръкописи като приложе-

ние (attachment) към съпровождащото електронно писмо – на електронен адрес: zhurnal@rndc.bg. В същото писмо авторът следва изрично да декларира, че ръко-писът не е вече публикуван, или изпратен за публикуване в друго издание, както и че текстът не съдържа класифицирана информация.

Решение за публикуване, или отхвърляне на ръкописа, се взима въз основа на становищата на анонимни и независими рецензенти. Редакторите могат да ре-дактират ръкопис, когато това е необходимо.

Ръкописът се счита за приет за публикация, ако авторът е получил потвър-дително писмо. Ако в рамките на шест месеца от датата на предоставяне не е получено потвърждение за публикуване, авторът има право писмено да поиска оттеглянето на своя текст.

Подготовка на ръкописа

Общи указания

• Ръкописите могат да бъдат написани на български, или английски език – в зависимост от желанието на автора, или по препоръка на рецензентите, оценява-щи ръкописа. Текстове на други езици се публикуват по преценка на редакторите.
• Не се поощрява специфично форматиране на текста – подчертаване, табули-ране, използване на булети и др. Табулатори се допускат само при оформяне на таблици.
• Препоръчителен обем на ръкописа: 40 000 знака (заедно с паузите между знаците) – за научноизследователска статия, и 20 000 знака – за рецензия. Няма изисквания за форматиране на текста по отношение на вид и големина на шрифта.
• Ръкописът се структурира по следния начин:
  • информативно и без съкращения (абревиатури) заглавие на статията;
  • имена на авторите с техните научни степени, академични длъжности и институции;
  • резюме, съответстващо на заглавието, с акцент върху получените новости и резултати (препоръчителен обем 100 – 150 думи);
  • 3 – 6 ключови думи, съответстващи на темата на ръкописа, разделени една от друга с ; ;
  • основен текст;
  • благодарности (ако има такива) – тук е мястото да се посочват имената на хора, подпомогнали написването на ръкописа, или източник на финансиране на изследването;
  • приложения (ако има такива), подредени в низходящ ред;
  • бележки;
  • литература;
  • заглавие, резюме и ключови думи на английски език;
  • пълни визитки на авторите на английски език с техните академични пози-ции, ID номер от персонална регистрация в научни бази (авторът се поощрява да има персонален профил като учен, напр. в Web of Science, Scopus, ORCID, РИНЦ, чрез който да представя пред международната научна общност себе си и органи-зацията, която представлява), име и адрес на университет, или научна организа-ция, служебен електронен и пощенски адрес.
• Фигурите (илюстрациите) и техните надписи, освен поставни в основ-ния текст, се изпращат и отделно в допълнителен файл. Когато обемът на фигури-те е голям и не позволява поставянето им в основния текст, мястото им се посочва с текст (фиг. 1, фиг. 2 и т.н.).
• Таблици следва да се ползват за представяне на числени данни и зависи-мости. Не се поощряват текстови таблици – те затрудняват четенето и разбиране-то на текста. Таблиците и техните надписи – освен в основния текст, се предоста-вят и отделно в допълнителен файл.

Бележки

• Архивни източници и бележки се изписват в края на основния текст, на ези-ка на основния текст. Мястото им в текста се отбелязва с горен индекс като endnotes. В „Бележки“, могат да намерят място и допълнителни обяснения или сведения, за които е преценено, че присъствието им в основния текст би го обременило излишно.

Литература

• Списъкът с ползвана литература съдържа само литературни източници, които са достъпни за проверка, или справки. Всички останали източници, вкл. архивни извори, се посочват в раздел „Бележки“.
• Ползваната литература (ако основният текст е на кирилица) се избро-ява в два отделни последователни параграфа. В първия параграф литературата се изброява в оригинал. Във втория – на латиница, се повтаря съдържанието на предишния параграф (чрез транслитерация или в оригинал) (виж https://slovored. com/transliteration/).
• Източниците се подреждат в низходящ ред по фамилия и име на автор, следвана от година на публикуване. При няколко източника с един и същ автор и година, след годината следват малки букви (a, b, c…).
• Представянето на литературните източници в списъка на литературата става в съответствие с БДС ISO 690:2021 (Харвардска система). Примерите по-до-лу показват как трябва да става това.

Статия в списание

Последователно се посочват име на автор, година на издаване, заглавие на статия, име на списание (наклонен шрифт), годишен том, номер на брой, номера на страници (разделени с дълго тире).

ЛИТЕРАТУРА

ГРИГОРОВ, М., 2021. Антитерористични операции – понятие и специфики при провеждането им. Военен журнал, бр. 128, кн. 1, стр. 77 – 86. ISSN 0861-7392.

REFERENCES

GRIGOROV, M., 2021. Antiteroristichni operatsii – ponyatie i spetsifiki pri provezhdaneto im. Voenen zhurnal, vol. 128, no 1, pp. 77 – 86. ISSN 0861-7392 [in Bulgarian].

Такъв източник се цитира в основния текст на латиница като (Grigorov 2021). Ако е нужно да се посочи конкретна страница (напр. стр. 80), се посочва по следния начин: (Grigorov 2021, p. 80).

Ако се посочва статия в онлайн периодично издание, източникът на текста (достъпен уеб адрес или DOI номер) следва да бъде поставен в края на цитирания източник.

LOMAZZI, L.; CADINI, F.; GIGLIO, M. & MANES, A., 2022. Vulnerability

assessment to projectiles: Approach definition and application to helicopter platforms.

Defence Technology, vol. 18, no 9, pp. 1523 – 1537. Available on: https://doi.org/10.1016/j.

dt.2021.09.001. [last viewed: 29 October 2022].

Такъв източник се посочва в основния текст като (Lomazzi, Cadini, Giglio & Manes 2022), или като (Lomazzi et al. 2022).

Книги

С наклонен шрифт се маркира заглавието на книгата. Необходимо е да се посочи също град на издаване и име на издателство. Книгите, публикувани на кирилица, се представят и на латиница в параграфа References.

ЛИТЕРАТУРА

НЕДЯЛКОВ, Д., 2022. 130 години българи в небето. Кратка история на българската военна авиация. София: Прозорец. ISBN 9786192432300.

REFERENCES

NEDYALKOV, D., 2022. 130 godini balgari v nebeto. Kratka istoria na balgarskata voenna aviatsia. Sofia: Prozorets. ISBN 9786192432300.

Такъв източник се цитира в основния текст като (Nedyalkov 2022). Ако е необходимо, се посочва и конкретна страница, напр. (Nedyalkov 2022, pp. 18 – 19).

Книги/сборници с редактор

Само заглавието на цитираната книга/сборник се дава с наклонен шрифт, следват номерата на цитираните страници.

ЛИТЕРАТУРА

ЙОРДАНОВ, П., 2022. Изследване на рисковете за киберсигурността във въоръжените сили на България. В: Съвременни аспекти на сигурността – предизвикателства, подходи, решения, стр. 357 – 366. София: Издателство Г.С. Раковски.

REFERENCES

YORDANOV, P., 2022. Izsledvane na riskovete za kibersigurnostta vav vaorazhenite sili na Bulgaria. In: Savremenni aspekti na sigurnostta – predizvikatelstva, podhodi, reshenia, pp. 357 – 366. Sofia: Izdatelstvo G.S. Rakovski.

• С изпращането на текст и/или илюстрации за оценяване и евентуално последващо публикуване, авторът се съгласява да предостъпи на сп. Военен журнал правата върху публикувания текст за определен период, съгласно ЗАПСП. Публи-куван текст не следва да се разпространява свободно, включително и чрез акаде-мични и социални мрежи за споделяне на резултати от научни изследвания (напр. ResearchGate.net и Academia.edu).

В академични и социални мрежи за споделяне на резултати от научни из-следвания авторът споделя ръкописа единствено във вариант, в който първона-чално е подаден за разглеждане. Ако ръкописът бъде приет, след публикуването му авторът добавя в споделения оригинален ръкопис име, годишен том, брой на списанието, в което е отпечатан текстът.

Публикуването на ръкопис се определя от препоръките на рецензенти-те и не означава непременно съгласие на редакцията със застъпваните от авторите становища.