Непобеденият генерал – Владимир Вазов

Да си спомним днес за генерал-лейтенант Владимир Вазов (1868-1945), който ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран по време на Първата световна война!

През Балканската война (1912-1913) полковник Вазов командва 4-ти скорострелен артилерийски полк в 1-ва пехотна софийска дивизия.

На 9 октомври участва в боя при Гечкенли, в който българите удържат победа въпреки съотношението 2,5:1 в полза на турската армия. На 17 и 18 октомври участва в боевете при овладяването на Люлебургас. Участва и в щурма на укрепената Чаталджанска позиция на 4 и 5 ноември.

През Междусъюзническата война (1913) отново като командир на 4-ти скорострелен артилерийски полк участва в боевете между Цариброд и Пирот, при Бубляк, Дренова глава и Градоман.

Най-големите успехи на Вл. Вазов са по време на Първата световна война (1915-1918). В началото ѝ е назначен за командир на 5-а артилерийска бригада, с която взема участие в битката при завоя на Черна. На 1 март 1917 г. е назначен за командир на Девета пехотна плевенска дивизия, която е в състава на 1-ва армия.

Последните боеве през „Дойранската епопея“ се провеждат на 18 срещу 19 септември 1918 г. Срещу дивизията на Вазов се изправят 3 английски и 2 френски дивизии, 1 гръцка тежка артилерийска бригада и един гръцки конен полк. Започва и газова атака, но съглашенците са обърнати в бяг, дават и много жертви и ранени.

Междувременно, българските сили са разбити на Добро поле, като пробивът на 18 септември е с широчина от около 100 км. Остатъците са деморализирани и попадат в обкръжение. Избухва войнишки бунт.

На 29 септември 1918 г. идва Солунското примирие и армията е демобилизирана. През 1919 г. Вл. Вазов поема 2-а военно-инспекционна област в Пловдив, а от август е инспектор на артилерията.

На 24 февруари 1920 г. е произведен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса. Става председател на Съюза на запасните офицери.

През октомври 1922 г., с група висши офицери от запаса основава опозиционното формирование – Български народен съюз „Кубрат“, с цел противопоставяне на следвоенните революционни заплахи и политическата криза, за съпротива срещу земеделския режим и борба с комунистическото движение. Членове са запасните офицери, „партиите на реда“, македонските и студентските среди. БНС „Кубрат“ съществува в конспирация до 9 юни 1923 г., след което се легализира, участва в Народния сговор и активно в потушаването на Септемврийското въстание.

През 1926 г. става кмет на София. По време на неговото управление (до 1932 г.) е реорганизирана пожарната, изградени са рилският и витошкият водопроводи, разширена е електрификацията, усъвършенстван е градският транспорт. София става една от най-зелените столици в Европа.

Вл. Вазов е поканен в Англия да присъства на конгрес на организацията Британски легион през 1936 г.

След преврата на 9 септември е интерниран в Рибарица. Умира по време на гости в Тетевен на 20 май 1945 г. На къщата вече има поставена паметна плоча.

Преди 2 години, във Военна академия „Г. С. Раковски“ бе показан документалният филм с игрални елементи „Непобеденият генерал – Владимир Вазов“!