Подходи на петролните гиганти за излизане от кризата във веригата за доставки на нефт и нефтопродукти

Автор: подп. д-р Владимир Иринков – доцент в катедра „Логистика“ на факултет „Командно-щабен“ на Военна академия „Г. С. Раковски“ и национален представител в „Комитета по горивата“ на НАТО.

Статията на подп. доц. д-р Иринков е публикувана в списание „Логистика“ със заглавие „Какви са тенденциите във веригата на доставки на нефтопродукти“.

Обща характеристика на веригите за доставки на нефт и нефтопродукти е, че те функционират в нестабилна външна среда, повлияни от геополитически вълнения, глобална конкуренция и колебливост на цените. В тези условия, бизнесът се фокусира върху маржовете, а спестените разходи се реализират, чрез периодично подобрявани прогнози и графици с все по-кратък хоризонт на планиране[1]. От своя страна, стойностната верига в петролната индустрия е особено чувствителна към цената на суровината, тъй като тя съставлява 65-70% от крайната нетна цена на продуктите[2] (бензин и дизелово гориво) и в общият случай се регистрира с 2 месеца закъснение в крайния субект по веригата.

Поредното сътресение в бранша обаче изглежда по-страшно от всякога. Редица анализатори считат, че глобалната пандемия от коронавирус от началото на 2020 г. свива търсенето на горива с около 20%. Това означава, че светът на ден изразходва с около 20 милиона барела петрол (мб/д) по-малко[3]. Наред с това, Русия и Саудитска Арабия си обявяват ценова война, която срива цените на черното злато до най-ниските му нива от 2002 година насам – под 25 долара за барел[4]. Това е 60 процентен спад в цената за една година. Пазарът, влизайки в контанго[5], води до повишаване нивата на запасите, което допълнително свива цените.

Освен в огромна криза, страните производители на нефт се намират в доста различно съотношение производство/износ спрямо това преди няколко години. Някои от засегнатите, в това пазарно преразпределяне[6], са страни традиционни износителки на нефт като:

  • Иран от среден добив 4 мб/д, спада до 2 мб/д към март 2020 г., след като през май 2016 г. САЩ се оттеглят от ядреното споразумение и налагат санкции на страната;
    • Венецуела от малко под 3 милиона барела дневно през 2014 г., към март 2020 добива под 900 хиляди барела на ден. Санкциите на САЩ през 2017 г. свиват производството от 2,1 мб/д до 0,8 мб/д;
    • Либия, която след гражданската война от 2011 г. на два пъти възстановява и губи добива си на нефт[7], от малко над 1,5 мб/д през 2013, към месец март 2020 г. добива едва 145 хиляди барела дневно;
    • В Сирия след въстанието от март 2011 г. до сега, дневният добив на нефт практически се стопява до нула от близо 400 хиляди барела за ден.

Към статистиката могат да се добавят и други страни, но не всички търпят негативна промяна в производството и износа си като посочените. Например, САЩ увеличава производството си от малко над 6 мб/д през 2012 г. до рекордните 13 мб/д през 2019 г. Дори стига до там, че за първи път, от десетилетия насам, се превръща в нетен износител на петрол и петролни продукти.[8] Най-голяма заслуга за това има производството на шистов нефт в Пермския басейн.

Трудните времена за страните износителки на петрол и компаниите в бранша не започват от днес. Арсеналът за защита на техните интереси (в случая за вдигане на цените) включва широк набор от икономически, политически, информационни, военни, хибридни и други инструменти. Остава впечатлението обаче, че в тази ситуация те са безполезни.

Изследване на някои отличителни събития, влияещи на нефтените пазари може да започне от 2014 г, когато е началото на поредно движение на спад в цените.

Първото събитие, заслужаващо внимание, е 171та среща на Организацията на страните износителки на петрол (OPEC) през ноември 2016 г. Двугодишният спад на цените, довел ги до 35 долара на барел (през месец май 2016), трябва да бъде спрян.  На тази среща членовете на организацията решават, не за първи път в своята история, да съкратят дневното производството с 1,2 милиона барела и създавайки дефицит да задържат цените над 70 $/б. Русия и още 10 държави не членки на организацията се присъединяват към преразпределянето на производствените квоти от OPEC[9] (разширението е познато като “OPEC+”: 13 членки и 10 не членки). Пазарите реагират на новината с 10% скок в цените. Така Brent достига 52 $/б.

В следващите месеци, основно влияние върху търговията с петрол оказват редуцираните производствени квоти от „OPEC+“, наложените санкции на Иран (2016 г.) и Венецуела (2017г.) и икономическият ръст на страните вносителки на петрол (най-вече на Китай), довеждайки цените до 85 $/б през 2018 г.

В края на  2018 г. засилването на  търговската война между Китай и САЩ и рекордният добив на нефт в Америка[10] понижават цените до 50 $/б. Статистиката сочи[11], че Китай изразходва над 12 милиона барел нефт дневно. От тях 10 милиона барела на ден са внос. Логично, падането на прогнозният икономически ръст на страната и очакваното повишаване на търсенето на нефт, също да бъде отчетено от пазара и цените на петрола да спаднат. Алиансът на 23те държави от OPEC+, на своите срещи в края на 2018 г. и началото на 2019 г., реагира на предизвикателствата с вземане на решение за още по-голямо редуциране на производствените квоти. Тези мерки дават краткосрочен резултат, повишавайки цените до 74 $/б през април 2019 г. Противоречивите новини около уреждането на търговската война и непрестанното увеличение в производството на шистов нефт в САЩ обаче, дърпат цените отново надолу. Тази асинхронност на политико/икономическите фактори, влияещи на петролните пазари, поставя цените на нефта в интервал 55-65  $/б почти до самия край на 2019  г.

Гравитирането на цените на петрола около линията 60 $/б през 2019 г. не се променя дори от събития, които до преди 10 години биха разтърсили световните пазари – военно напрежение в Близкия Изток.  Някой от по-широко медийно отразените са:

  • Новината на 12 май 2019 г. за взривени поне 7 петролни танкера в Оманския залив (пристанището на Фуджейра, ОАЕ), покачи цените отново до 72 $/б. Те се задържаха такива едва 4 дни, преди отново да тръгнат надолу. Към 12 юни Brent се търгува за 60 $/б;
    • На 13 юни нови 2 танкера в същия регион (Ормузкия проток) са атакувани. Петролните пазари почти не реагират. Към 19 юни цените са 62 $/б;
    • На 20 юни новината за свален Американски военен дрон от ПВО на Иран и военно напрежение между двете страни вдига цената за барел от 62 на 67 долара. Тези ценови нива също не са устойчиви;
    • Размененото задържане на танкери между Великобритания и Иран, също не повишава осезаемо цените на нефта. Задържаният ирански танкер „Grace 1“ в Гибралтар на 4 юли и британският „Stena Impero“ от революционната гвардия на Иран на 19 юли повишават цените с 4 $/б. Отново следва спад, след който на 7 август нефтът се търгува дори още по-ниско – за 56 долара за барел.
    • На 14 септември 2019 г. в Саудитска Арабия са атакувани с дронове 2 големи инсталации за производство на горива. Цените на петрола се повишават до 68 $ за барел, но само за 2 дни. През октомври цените падат до 58 $/б.

През декември  2019 г. две новини вдигат цените на петрола с близо 14 % (66 $/б). OPEC+ обявяват решението си от поредната 7ма среща за още по-големи съкращения на добива, а САЩ официално заявяват, че са на крачка от споразумение с Китай, което би редуцирало отрицателното влиянието на търговската война върху икономиките на страните. Стига се и до така желаните 70 $/б, но едва след убийството на иранския генерал Сюлеймани на 3 януари и надвисналата опасност от военен конфликт между Иран и САЩ. Само няколко дни след това, цената на петрола се връща на 66 $ за барел и остава стабилна до края на януари.

Свитото търсене на горива на азиатския пазар, в края на януари 2020 г., (а месец по-късно и по целия свят), причинено от разпространението на заразата с COVID-19, дава началото на низходящата тенденция в цените на петрола. Плавният спад продължава до 5 март, когато цените стигат 51 $/б. Същия ден се провежда регулярната 8ма среща във формат OPEC +, с цел още по-дълбоко свиване на производствените квоти и по-стриктното им спазване. Вместо това, срещата завършва с отказ от страна на Русия да свие своето производство. В отговор Саудитска Арабия обявява, че ще продава петрола си с 6 до 8 долара отстъпка спрямо местните референтни сортове. Освен това, считано от 1 април ще повиши добива си на петрол от малко под 10 милиона барела дневно до над 12 мб/д. Останалите страни членки на ОРЕС също спират да спазват ограничителните си квоти. Цената на петрол пада с 20% и на 9 март се търгува на 34 $/б[12].

Комплексната кризисна ситуация поставя цените на сорта Brent под 30 $/б до края на март, като на времена тя потъва и под 25 $/б. В тази ситуация изявленията на страните износителки на петрол са разнопосочни, но мнението на петролната индустрия е единно – кризата в сектора е пагубна за бизнеса. Русия твърди, че може да издържи на ниските цени 5-6 години[13]. Саудитска Арабия съобщава, че възнамерява да залее пазара, произвеждайки дори 13 милиона барела и подготвя своя бюджет за цени на петрола между 10 и 20 $/б. Изглежда, че от „ценовата война“ между Саудитска Арабия и Русия най-много би пострадал шистовият нефт на САЩ, поради високите производствени разходи.

Анализ на загубите в бранша би бил доста относителен поради сравняването на осреднени и не до там точни данни за цената на нефта и разходите за производството му. В разходите попада стойността за проучване, производство, инвестиции, транспорт, такси, данъци, лихви и т.н.т. В допълнение, не може да се разчита на коректни данни за производствените разходи от компаниите, по разбираеми причини. Според Wall Street Journal[14] разходите за един барел шистов нефт в САЩ са 23 долара, от които за производство (добив) 6 $/б. Общите разходи за 1 барел в Русия са 19$, от които само за добив са 3 $/б. В Саудитска Арабия общите разходи за 1 барел петрол са най малки – 9 долара, но в тях производствените са като в Русия – 3 $/б.

Реалната стойност на нефта също е доста относителна и е трудно да се осредни за всички. Това се дължи на разлики в: качеството, дестинацията на купувача и продавача, товаро-разтоварни и застрахователни разходи, комплексността в търгуването на даден еталонен клас[15] и т.н.т.   Сравнявайки фючърсните цени на най-масово използваните еталонни сортове нефт в споменатите държави, а именно WTI (референтен за Америка), Arab Extra Light (за Саудитска Арабия) и Urals (за Русия), се вижда че при „нормално“ пазарно състояние (нормален депорт) Arab Extra Light е най- скъп, а останалите се търгуват с отстъпка (по- евтино) спрямо сорта Brent.

Във времена на бързо променящо се поведение на пазарите, разликите в цените между сортовете (и между финансовите, и физически сделки с един и същ еталонен клас нефт) не следват обичайния си ход. След началото на „ценовата война“ (5 март 2020), нефтът на Саудитска Арабия се търгува по-евтино спрямо Brent, както и Urals спрямо WTI. Анализът  показва, че при  приета стойност от 20 $/б и по-ниска за сортовете Urals и WTI, наистина големият губещ се оказва шистовият нефт на САЩ.

Някои от по-видимите реакции на страните, производителки на петрол и на големите международни петролни организации, в отговор на безпрецедентната криза са:

  • САЩ се опитват да се договорят със Саудитска Арабия и Русия за стабилизиране на пазара, чрез свиване на производството с 10-15 мб/д. Тази новина, дори без реални споразумения вдига цените с над 13 %[16]. Тя не се задържа дълго поради разногласия между страните и отлагане на планираната среща от 6 за 9 април[17]. Вашингтон обяви, че ще изкупва американски нефт на изгодни за бранша цени, за запълване на стратегическия резерв на страната, както и облекчени данъци и такси за производителите на шистов нефт. Тези две мерки, от една страна желание за ограничаване на добива, от друга за спасяване на производството са с противоположно послание. Поради тази причина президентът Тръмп опипва почвата за прилагане на друга непопулярната мярка – облагане с такса на вносния (от Саудитска Арабия) петрол с толкова, с колкото е по-евтин от местния (базовата американска цена). Производителите на шистов нефт от своя страна, искат налагане на производствени квоти.
    • Саудитска Арабия наема 14 танкера за доставки на нефт през месеците май-юни, с което потвърждава намеренията си за заливане на пазара и се застрахова от липса на танкери за доставките;
    • Русия сключва сделка за продажба на 10 милиона барела нефт сорт Urals на Китай. (Лукойл Нефтохим Бургас работи с такъв нефт);
    • Националната петролна компания на Ирак (INOC), чрез нейния южен клон (Basra Oil Company) поиска международните петролни компании, които добиват нефт за нея, срещу фиксирана такса за услугата да намалят производствените квоти на половина и да дадат отсрочка за плащането на старите задължения;
    • Държавната компания Роснефт продава на новосъздадена държавна руска компания 100 % от активите си във Венецуела, за да освободи 2 свои дъщерни компании от санкциите на САЩ и да поеме свежи пари в размер 9,5% от приходите при продажбата;
    • Ниските цени принуждават Перу и Еквадор да оттеглят свои оферти за продажби на нефт със срок на доставка май-юни;

Стратегиите на субектите във веригата за доставка в създалата се ситуация, се свеждат до: 1) мерки за вдигане на цените от страна на производителите; 2) механизми за минимизиране загубите на рафинериите от свитото търсене; 3) възползване на търговците от пазара намиращ се в супер-контанго.

1) Напрежението в Близкия Изток през цялата 2019 г. не повиши цените на суровината, а повиши транспортните разходи за търгувания нефт от тези страни. Това донесе малка полза за останалите износители, поради свитата разлика между спот цените на сортовете нефт. Прилаганите видими стратегии към момента, са познати икономически такива. Производителите се стремят да въздействат на цените чрез съгласувано редуциране на добива. Тази мярка дава резултати, стига да е в достатъчни размери и „справедливо“ разпределена между износителите на нефт. В настоящата криза и двете условия изглеждат трудно реализуеми. Според Доналд Тръмп, за да има ефект понижението на добива, трябва да е с поне 15 мб/д. Русия, макар да е отворена за диалог, на 5 март отказа подобно споразумение (началото на ценовата война) с мотива, че настоящите редуцирани квоти са физическият минимум, след който ще се наложи затваряне на кладенци, което ще струва доста скъпо. Индикациите за справедливо разпределение на свиването също са песимистични. Налагане на съкращения в добива за страни с голяма държавна намесва в петролната индустрия е по-лесно осъществимо, за разлика от държави с изразено либерална пазарна икономика. Поради тази причина, САЩ и Канада не участват в отложена няколко пъти извънредна среща на страните от OPEC, макар и инициирана от САЩ. Въпреки отлаганията и разногласията, на 12 април държавите от съюза OPEC+ се договарят за съкращение на дневното производство с 9,7 милиона барела на ден, считано от 1 май 2020 г. Тази редукция важи до края на юни 2020 г., след което намалението на добива до края на 2020 г. ще е със 7,7 мб/д. За цялата 2021 г., включително до април 2022 г., договореното намаление е 5,8 мб/д. Страните от OPEC+ се надяват, останалите износителки да свият общото си производство в същите размери. Междувременно, САЩ планира вътрешно редуциране на добива. Освен това Тръмп твърди, че поради неизбежното затваряне на малките производители, страната вече е поела своя дял в ограничаването на доставките.

2) Рафинериите изглежда нямат верен ход в тази ситуация. Намиращи се по средата на веригата за доставки, предизвикателствата пред тях са и на входа, и на изхода. Свитото търсене и невъзможността за реализиране на произведените продукти, принуждава нефтопреработвателите да съкращават производството, на места с над 1/3. Това води до невъзможност от точни прогнози за потребностите от суровини и свободни обеми за тяхното съхранение при бъдещите доставки. Хеджираните доставки през април-май не позволяват на някой рафинерии (които не са част от вертикално интегрирани компании) да се възползват от ниските цени (февруари-март) и да реализират по-голям марж на печалба. Китайските рафинерии започват да повишават своето производство през средата на месец март 2020 (с 8 % в сравнение с февруари). Китайските рафинерии бележат ръст в производственият марж (разлика в цената на 1 барел нефт купен от рафинериите и цената на продадените продукти произведени от него) едва втората седмица на април (сравнено с първата), но маржът все още е отрицателен[18]. За сравнение, стойността на производствения марж на рафинериите в САЩ, през същия период (2ра  спрямо 1ва седмица на април 2020) все още намалява. Тенденция за свиване на производствения марж, за същия период, се наблюдава и на европейските пазари. Основани механизми за справяне с кризата, пред компаниите в нефтопреработвателната индустрия, остават съкращаването на планираните инвестиции и провеждане на технически профилактики в периода на свито търсене.

3) Запасяването с нефт и нефтопродукти, когато пазарът е в контанго, изглежда логична спекулативна стъпка от страна на търговците. През финансовата криза 2008-2009 г. подобен подход на складиране на нефт, според различни експертни оценки, донася 40 – 50% финансова възвращаемост на годишна база. Средата на март 2020 г. търговската къща Vitol наема танкери, за да ги ползва като плаващ склад, както направи и през 2016 г . Свръх запасяването, което масово се изнася и на вода, покачва навлото (наема на ден) на танкерите с над 6 пъти. Подобни високи разходи за съхранение са оправдани, ако очакваното повишение на цените настъпи скоро или по-късно, но с голям скок. И двете условия при настоящата криза са трудно прогнозируеми. От своя страна запасяването действа като буфер, поемащ излишно произведените суровини и стоки, което допълнително отлагат поскъпването на цените, спрямо повишаването на търсенето в бъдещ период.

Оценката от тази криза е, че приложението на традиционно доказали се стратегии за повишаване цената на петрола са все по-трудно реализуеми. Големите темпове на растеж на производството и увеличаващият се износ от страни не членки на OPEC, затруднява налагането на справедливо разпределени редуцирани квоти. Създаване на изкуствено напрежение в Близкия Изток, не повишава устойчиво цените на петрола, поради информираността на субектите във веригата за доставки. Шансът за възстановяване на икономиките на страни износителки на петрол като Иран, Венецуела и Либия намаляват. Освободените от тях пазарни ниши, отдавна са заети. В най-неизгодна позиция от ниските цени се оказват страни с договори за добиване на нефт срещу такса (Oil Service Contracts), като Ирак, а е най-изгодна са тези, които трупат запаси от суровина, стига да намерят свободни обеми за това. Естествени печеливши от ниските цени са държавите вносителки, между които са големите азиатски и централно европейски икономики. Подобна оценка в известна степен е относителна, поради участието на големи компании от тези страни в петролната индустрия, които в кризата търпят огромни загуби. 

От гледна точка спазването на редуцираните квоти в производството, перспективата пред цените на суровия петрол (сорт Brent) се очертава в три сценария. Сценарий, при който 23те съюзници от OPEC+ заедно с останалите страни износителки на нефт (САЩ, Канада, Норвегия, Бразилия и др.) ги спазват, Brent би се закрепил малко над 40 $/б до края на годината. В случай, че договорките на групата от OPEC+ се изпълняват, а съкращенията при останалите са колебливи и непостоянни (базирани на политически изказвания), цената ще лъкатуши под 40 $/б. Най-лошият за нефтения бизнес е сценарият, при който никой не спазва разпределените лимити. При него, експертите прогнозират цени под 30 $/б.


  • [1] Raoudha Ben Amor, The risk in Petroleum Supply Chain: A review and typology, International Journal of Scientific & Engineering Research Volume 9, Issue 2, February-2018, ISSN 2229-5518
  • [2] European Commission Report PART 2/11, Energy prices and costs in Europe, Brussels, 9.1.2019
  • [3] https://www.worldoil.com/news/2020/3/20/oil-s-demand-plunge-doing-more-damage-than-the-price-war;
  • [4] Цените са за ICE Brent Futures (Front Month)
  • [5] Пазарът е в контанго, когато цената на петрола за първият обявен месец за доставка е по-ниска от  цените за доставките следващите месеци (разликата между цената на физическата доставка спрямо тази за фючърсите се увеличава);
  • [6] tradingeconomics.com;
  • [7] Първия път възстановява производството до 1,5 мб/д, които губи през 2014 г. поради вътрешен конфликт и инвазия на Ислямска държава. През 2019 г. достига производство от 1,3 мб/д , които отново губи след въоръжения вътрешен конфликт от началото на 2020 г. и блокадата на пристанищата от ген. Хафтар;
  • [8] https://www.investor.bg/surovini/365/a/sasht-sa-neten-iznositel-na-petrol-za-pyrvi-pyt-ot-desetiletiia-294157/ Страната е изнасяла с 89 хил. баела повече суров петрол и рафинирани петролни продукти на ден, отколкото е внасяла през септември 2019 г. Това е първият цял месец на положителен баланс в търговията с петрол от 40-те години на миналия век.
  • [9] Започват OPEC and non-OPEC Ministerial meetings, или така наречените срещи на „ОРЕС +“
  • [10] Производството на нефт в САЩ отбелязва исторически рекорд от 11,9 милиона барела за ден, https://www.energylivenews.com/2019/04/09/us-crude-oil-production-hit-new-record-in-2018/
  • [11] https://www.reuters.com/article/us-china-economy-trade-crude/chinas-2019-annual-crude-imports-set-record-for-17th-year-idUSKBN1ZD0CI
  • [12] https://www.npr.org/2020/03/08/813439501/saudi-arabia-stuns-world-with-massive-discount-in-oil-sold-to-asia-europe-and-u-
  • [13] https://www.bloomberg.com/news/articles/2020-03-06/putin-is-facing-down-opec-because-his-economy-can-take-the-pain
  • [14] http://graphics.wsj.com/oil-barrel-breakdown/
  • [15] Еталонният клас Brent се характеризира с най-голяма комплексност. Освен „физическата“ спот търговия (Dated Brent), Brent се търгува и с финансови инструменти като: Фючарсни догояори (ICE Brent futures), Форуардни договори (Brent Forwards), Договори за разлики (Contract for Differences – CFDs, познати като спредове), опции (Brent options), суапове (Brent swaps), както и междинни инструменти като договори за замяна на фючърси срещу физическа доставка (Exchange Futures for Physical – EFPs). Това многообразие от инструменти за търговия си вляе взаимно при формиране на цената. Счита се, че „Forward Brent“ е основният физически пазар за фючърсния договор ICE Brent, а също така е родител на Platts Dated Brent, докато не се сдобие с кораб, дати за товарене и номер на товара.
  • [16] https://www.argusmedia.com/en/news/2092888-brent-up-10pc-as-trump-talks-deal?backToResults=true
  • [17] Онлайн среща във формат OPEC++ (OPEC+, Канада, Норвегия, САЩ и Бразилия), която ще бъде последвана (на 10 април) от среща на енергийните министри на страните от Г20.
  • [18] https://www.spglobal.com/platts/en/market-insights/latest-news/oil/041320-refinery-margin-tracker-crude-heavyweights-battle-for-market-share-as-chinese-refiners-restart
About the author

ФКЩ