Публикуваме с малки съкращения интервюто на военния историк полковник от резерва Мишо Йорданов за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ от 9 януари м.г. Има какво да научим за Богоявленския водосвет. Водещ интервюто е Евелина Бранимирова.
– …В началото на годината започнахме с нова надежда за нови неща, които ще ни се случат през тази година, че всичко лошо и старо ще остане зад гърба ни, и с един прекрасен ритуал по освещаване на бойните знамена на Българската армия и знамената светини, който традиционно се прави на Богоявление, Йордановден. Може ли да ни разкажете нещо повече за този ритуал какво символизира и откога датира?
– С удоволствие. Първо искам да се спра на понятията „водосвет“ и „освещаване“, защото тук се допускат много грешки от журналистите и от командирите, и от официални лица, които излизат и правят такива изявления.
Освещава се нещо само веднъж. Открива се примерно офис или открива се някакъв паметник, освещават се някакви знамена, които преди връчването им на военните формирования се освещават със светена вода, и тогава се връчват на частите или на формированията.
Водосвет може да се прави не само един път, но и няколко пъти в годината. Примерно, когато на Богоявление, на Богоявленския водосвет поръсваме знамената, ние поръсваме знамената и на Гергьовден. Това се казва водосвет, а не освещаване, затова, защото се използва силата на водата, за да може да бъдат пречистени знамената. И ако сте забелязали на този водосвет, Богоявленския, се поръсват не само знамената, ръси се и личния състав, ръси се и оръжието, ръсят се оръдията, ръси се снаряженията, ръсят се всички, които присъстват на ритуала, тоест, и официални лица, и други, които са не пряко свързани с военната професия.
Казваме, че знамето се освещава само веднъж преди то да бъде връчено, а всяка година на 6 януари или на Йордановден правим водосвет, но не и освещаване.
Първият такъв ритуал е направен през 917 година. Той е извършен от войските на Симеон преди сражението и битката при Ахелой. Това се прави с цел да се обединят духовно две армии: прабългарската и славянската, защото дълго време до тази битка, до Х век плътно двете армии са се строявали, движили са се, лагерували са даже отделно. Този първи водосвет, направен в бойния лагер на Симеон, с голяма тържественост и с цел да се получи едно единение, едно духовно обединение в чест на предстоящата битка, разбира се, повлиял и по-нататък да се прави този ритуал.
Той се прави и за победа, не само за обединение. Оттогава този ритуал става традиция в Българската армия. Има едно прекъсване разбира се по време на робството, по време на византийското робство и по време на турското робство. Прекъсване има и след 1946 година. Казвали сме и друг път, че по времето на един такъв Богоявленски водосвет когато се строяват войските и когато трябва да присъства и царското семейство, първата княгиня все още тогава на Фердинанд настива и почива, първата му жена. Това означава, че тази традиция се е спазвала независимо от температурите навън, независимо от това дали ще бъде студено, дали ще бъде дъжд, дали ще бъде сняг, дали ще бъде много горещо – то на 6 януари няма как, но във всички условия се е спазвала. Но традицията е била една. Днес като че ли малко сме изкривили тази традиция и не сме виновни за това, че е изкривена, затова, защото дълго време бяхме откъснати от този църковен ритуал. Но ние ставаме отделно: един път се прави литургия на Богоявление, и втори път правим един военен ритуал, а то е едно цяло. Този ритуал е едно цяло. Не можем да кажем, че е само военен, не можем да кажем, че е само църковен. Той е едно цяло, за да покаже и пък и единението на армия, църква и държавна власт в този ритуал. Това е смисълът на самия ритуал.
– Тоест, доколкото ви разбирам, ритуалът трябва да е един: поръсват се бойните знамена, знамената светини, хвърля се кръста и веднага на същото място се провежда и ритуал и по спасяването на кръста може би, ако добре разбрах така трябва да бъде.
– Не. Мисля, че бъркате. Традицията е следната: когато в миналото са правили тази традиция, първо са отивали в църквата или в храма, войските през това време се строяват навън. След като излязат от храма и военните, и държавната власт, и органите на държавната власт отиват при войските заедно с духовните лица. Тези духовни лица извършват църковния ритуал. И тогава става обединението между църквата, армията и държавната власт. Символът е този. Хвърлянето на кръста е отделна традиция от този ритуал, който се провежда. Там как няма как да го направим на същото място – ние трябва да търсим винаги река или винаги водоем, в който да хвърлим този кръст и да излязат.
– Това вече е народният обичай.
– Да, това е народният обичай. Но иначе, официалният Богоявленски включва и литургията в църквата, и след това военния ритуал, в който се поръсват войските за здраве и за успех. Това е разликата между водосвет и освещаване. И аз тази година съм наистина приятно изненадан от поздравленията на командира, на началника на гарнизона в Шумен, който при спазване на всички мерки за сигурност при пандемията, медицинските мерки, направихме ритуал по водосвет на знамената, и когато прие строя поздрави не с освещаването на знамената, а с Богоявленския водосвет. Тоест, назова точно името на ритуала и на празника. Той е водосвет, а не освещаване.
– Да, признавам си, че аз също го наричам освещаване, но от сега нататък ще се коригирам.
– Но затова нямаме толкова вина, защото така е прието. Грешка е, но тя трябва да се оправя лека-полека, защото смисълът е съвсем различен в двата ритуала водосвет и освещаване. Правим водосвет на всяка една сграда, водосвет правим на всеки един празник присъстват духовните лица. Но освещаване се прави на бойни само веднъж. На Богоявление примерно се поръсват, видяхме в новините, че на този празник се провеждаше и заседание на Министерския съвет, на което влязоха духовни лица и поръсиха както самата зала, в която се провежда, така и присъстващите в залата. Тогава не може да кажем, че те са осветили тази зала или пък са осветили хората вътре, които са там. Не се прави освещаване нито на министрите, нито на министър-председателя, прави се водосвет – поръсване за здрави и за успех.
– Стигнахме и до бойните знамена. Много често изговаряме бойни знамена, знамена светини. Каква е разликата?
– Бойни знамена и знамена светини са две различни неща, които трябва да бъдат разграничавани при нас. Прието е бойните знамена, които в момента са връчени на частите да са си бойни знамена. А бойните знамена светини това са знамена, които са участвали в бойни действия, в боеве на фронта, покрити са със славата, попила са кръвта, страданията на войните. И те стоят или в музей или във фондовете на музеи, или се пазят някъде. За тези бойни знамена примерно една от светините е Самарското знаме. Тя се пази, тя много рядко е излизала, даже почти не излиза оригиналът на Самарското знаме от Националния военно-исторически музей. Докато имаме и други знамена, които се пазят много, много стриктно под различни условия и климатични, и температурни, които трябва да бъдат запазени за по-дълго време. Знамената светини са онези знамена, които действително са се прославили частите, които те са водили, или за които те са били моралният стожер, или за които те са били опората в такива бойни действия. Знамена светини са и онези 18 знамена, спасени от български войни, от български офицери, когато наши 3 дивизии остават в заложничество през Първата световна война. И когато с цената и на живота си, с цената на много жертви, с цената на много страдания и стоицизъм тези знамена са били пренесени в България и спасени.
Всяко едно такова знаме има гривна. На тази гривна е изписано името на спасителя на знамето, на този, който е пренесъл знамето в България. И тези знамена се пазят в Националния военно-исторически музей. За тях също можем да кажем, че са светини. Бойните ни знамена, в момента също имаме бойни знамена, които са връчени на частите, и които са стожера на тези части. Те се вадят така също при особени случаи. Много често виждаме почетни караули с трикольори – това не са бойните знамена. Бойните знамена могат да бъдат извадени или при посещението на делегации, или при посещението на министъра на отбраната, министър-председател. Това са особени случаи, описани в устава кога тези знамена се вадят, защото те се охраняват много строго. По-рано това беше Пост № 1 на всяка войнска част или на всеки полк бойното знаме се номерираше като Пост № 1. На него войниците и военнослужещите даваха наряд с парадната си униформа. Тоест, уважението към знамето, почитта към знамето беше огромна тази почит. Ако говорим за знамената, трябва да кажем, че в началото в Българската армия тези знамена не са имали такова морално съдържание или такова морално изражение, каквото по-късно им се слага, защото малко хора знаят, че знамето нашето се появява като физическа потребност, а не като морална такава.
По времето на прабългарската армия, когато тя е била само конна, една стотня е тръгвала в атака, тя трябва непръснато да гледа къде е нейният командир. Затова в началото адютантът на този багатур или багаин е носил копие. На това копие е имало конска опашка.
– Тоест, не е мит, че конската опашка ни е била знаме?
– Конската опашка, да, е ефирна, и когато подухне вятър, тя усеща посоката на този вятър и леко се надига. По този начин войниците или конниците, които са зад командира си, първо, знаят къде е командирът им, а второ, определят и посоката на вятъра. А тя е необходима много. Много е необходима, защото повечето от тези конници са били и лъчници – те са стреляли от движение с лъковете си по противника и им е било необходима да определят посоката на вятъра, за да може стрелата да попадне точно в целта, да не даде някакво отклонение. По-късно вече се слага, защото те са и доста като се съберат много конни сотни или части на отделни багаини, трябва да гледат коя опашка къде отива. Като гледаш опашката, тя може да е на съседната сотня, затова се слага някакъв плат с определен цвят, който да определи, че точно това е командира ти и трябва него да следваш. И чак вече по-късно се появяват тези знамена, които ние знаем. Тогава се слага този стожер като морален стожер, и знамето вече става символ на морала, на победата, на чест, достойнство. Казваме, че ако едно знаме бъде изгубено или пленено, частта се разформирова, защото тя е загубила своята чест, достойнството си. Затова много от жертвите са давани за спасяване на бойното знаме. Затова и знамето когато се развее пред частта, пред съединението, тогава то има някаква сила морална, която вдига бойците на атака, и без оглед, с голямата си саможертва те са печелили тези кръвопролитни битки.
– Затова може би когато казваме, че Българската армия няма пленено знаме, това означава много, едва ли повечето от нас си дават сметка какво точно означава. Голяма гордост.
– Това означава, че с цената на живота си войниците от частта или на полка, на което е знамето, са го спасявали, и са искали по всякакъв начин то да си остане в частта, за да може частта да функционира и да съществува. Говорим за традиции, говорим за нещо, което възобновяваме и се мъчим да възобновим. Тези традиции, тези ритуали, които правим на различни празници, са описани в устава. Така например една такава традиция е почитане на загиналите войни на Архангелова задушница – един много почитан ритуал навремето. Тогава, когато от ноември месец, примерно на 11 ноември този празник се е почитал, а от 1932 година мисля излезе едно решение Архангелова задушница да бъде провеждана всяка първа събота на месец ноември, което и досега се спазва. До 1946 година се е спазвало, след това от 1990 година отново се възобновява. Описано е как трябва да се прави, какво трябва да се прави. Тогава се прави. И още един въпрос когато говорим за тези традиции има и още една традиция. Много често, поне в Шумен, защото в Шумен има Плоча на спасителите на бойни знамена, може би единствената в страната Паметна плоча на спасителите на бойни знамена, също е имало традиция да се почитат тези спасители и тези герои, които са пренесли знамената от Македонския фронт в България с цената разбира се на живота си, криейки ги, пренасяйки ги, пазейки ги в тайна от своите охранители в тези лагери, където са били. Но този ден, този празник си има определена дата, и той се е чествал от 1919 година със заповед войската денят, посветен на знамената на тези 18 български пехотни полка, останали в заложничество на запад от Скопския меридиан през октомври 1918 година, се е чествал на 2 октомври. Това е било от 1919 година до 1946 година, когато е бил отменен. Между другото, прави ли ви впечатление, че от 1946 година се отменя и Богоявленския водосвет, и много от празниците, включително и този празник?
– Прави ми впечатление, тъй като от историята знаем, че по време на комунистическия режим не е имало такива църковни ритуали.
– Да, точно това е бил и проблемът. Проблемът е този, че на първия Богоявленски водосвет, когато трябвало да се прави той, командващият войските трябвало да целуне ръка на патриарха или на висшето духовно лице, което там присъства на този ритуал. Това обаче несъвпада с новата политика и новата власт, която идва.
– Да, където култът към личността е издигнат, а не религията.
– Да. И затова Петър Панчевски е министърът, който слага подписа си под отмяната на тези съвместни ритуали, които се правят с църквата.
(Заглавието е на редакцията)
С благодарност към Спирдон Спирдонов и https://otbrana.com
