С обобщение на резултатите от двудневната работа и очертаване на основните предизвикателства пред съвременните системи за отбрана и сигурност завърши научната конференция „Отбрана и сигурност в епоха на драматични промени“, организирана от Военна академия „Г. С. Раковски“ на 5 и 6 ноември 2026 г.
Форумът събра представители на академичната общност, изследователи и експерти от страната и чужбина. В програмата бяха включени 58 научни доклада, разпределени в три паралелни тематични панела и представени в четири сесии в рамките на двата дни.
Научните дискусии очертаха широкия спектър от взаимосвързани фактори, които определят съвременната среда за сигурност – от геополитическите и икономическите процеси до технологичните трансформации, новите оперативни способности, информационните заплахи и развитието на военното образование.
Геополитика, стратегическа среда и нови измерения на сигурността
Първият панел – „Геополитически и политически измерения на отбраната и сигурността в променящия се свят“ – постави акцент върху влиянието на икономическата и политическата среда върху отбранителните способности, модернизацията и стратегическите зависимости.
Бяха разгледани предизвикателствата пред Европейския съюз в условията на зависимост от Съединените щати и Китай, развитието на отбранителната индустрия и общите механизми за финансиране на отбраната, както и проблемите на противоминните способности в Черноморския регион.
Сред дискутираните теми бяха още ролята на частните военни компании, възникването на нови форми на военно-икономическо сътрудничество и т.нар. микросъюзи, когнитивните въздействия върху българските общности извън страната и нарастващото значение на изкуствения интелект в управлението на риска и военната подготовка.
Особено внимание беше отделено на стратегическото предвиждане, кризисната готовност на Източния фланг и стратегическата стабилност в контекста на киберпространството, космоса и изкуствения интелект.
Сред акцентите беше и разсекретяването на разузнавателна информация като инструмент на стратегическите комуникации. Темата поставя въпроса за използването на разузнавателни данни в публичното информационно пространство, за границите между секретността и публичността и за значението на проверимата доказателствена база при формирането на стратегически послания.
Способности, стратегии и оперативно изкуство в отговор на новите предизвикателства
Вторият панел – „Способности, стратегии и оперативно изкуство за отговор на новите предизвикателства“ – насочи вниманието към трансформацията на процесите за вземане на решения, развитието на разузнавателните способности и интегрирането на новите технологии във военните операции.
Обсъдени бяха възможностите на изкуствения интелект за подпомагане на решенията, необходимостта от адекватна регулаторна рамка и развитието на системи за командване и управление с отворена архитектура. Представен беше и мрежово-центричният подход в противоминната война, при който корабът носител може да действа на безопасно разстояние от опасността.
В контекста на войната в Украйна бяха анализирани оперативното значение на далекобойните удари и тяхната роля за постигането на дългосрочни стратегически цели.
Други разработки разгледаха разпространението на крайнодесния екстремизъм в онлайн пространството, граничния скрининг, икономическата сигурност, миграцията и рисковете, свързани с производството на огнестрелни оръжия чрез адитивни технологии.
Историческите и регионалните измерения също намериха място в дискусиите – от ролята на чуждестранни участници в Освобождението на България до военноисторическия опит на Казахстан и стратегическото значение на Югоизточна Европа.
Образование, научни изследвания и адаптация на системите за отбрана и сигурност
Третият панел – „Образование, обучение и научни изследвания за проактивна адаптация на системите за отбрана и сигурност“ – постави във фокуса човешкия капитал, качеството на подготовката и способността на институциите да се адаптират към променящата се среда.
Сред основните теми бяха измерването на качеството на обучението, стандартизацията и киберсигурността на системите за симулиране и моделиране, както и приложението на изкуствения интелект в образованието и военното дело. Беше подчертано, че технологичният напредък създава нови възможности, но не може да замени преподавателя, лидера и командира.
Представени бяха изследвания за защитата на критичната инфраструктура, публично-частното партньорство, използването на изкуствен интелект за откриване на експлозиви и прилагането на киберсигурността за идентифициране на нетипично поведение в информационните системи.
Съществено място заеха безпилотните системи и противодействието на FPV дронове, автономните летателни системи, интегрирането на изкуствен интелект в оперативното изкуство и предизвикателствата пред държавните полети в европейското въздушно пространство U-space.
В рамките на панела бяха разгледани още адаптацията на системите за отбрана на Българската армия, предизвикателствата пред Сухопътните войски и устойчивостта като инструмент за намаляване на риска и несигурността.
Специално внимание беше отделено на индекса на устойчивост на българското общество срещу дезинформация за периода 2023–2025 г. Анализът показа, че зад относително стабилните общи показатели се наблюдават разнопосочни процеси – укрепване на културната устойчивост и доверието към институциите, но и трайна ерозия на информационната устойчивост.
Пет основни извода от двата дни научна работа
В заключителното слово полковник доцент д-р Живо Петров, директор на Института за перспективни изследвания за отбраната, обобщи резултатите от конференцията и открои пет основни извода:
Сигурността изисква интердисциплинарен подход. Икономиката, геополитиката, технологиите, общественото доверие и човешкият капитал са взаимосвързани елементи на една сложна система.
Технологиите не могат да заместят човешката отговорност. Изкуственият интелект, безпилотните системи и мрежовите решения осигуряват нови възможности, но командирът, преподавателят и анализаторът остават незаменими.
Подготовката започва преди кризата. Стратегическото предвиждане, устойчивостта, обучението и симулациите са съществена инвестиция в способността за своевременна реакция.
Информационната устойчивост е част от отбраната. Дезинформацията и когнитивните въздействия изискват системен подход и активна защита на обществото и институциите.
Историческият опит е ресурс за стратегическо мислене. Военната история съхранява знания и уроци, които имат значение за съвременното образование, командване и изграждане на военна идентичност.
В края на форума заместник-началникът на Военна академия „Г. С. Раковски“ по учебната и научната част полковник доцент д.н. Петър Маринов отправи пожелание към участниците за нови ползотворни срещи, продължаване на професионалния диалог и бъдещи възможности за споделяне на научни идеи и изследователски резултати.
Пълният сборник с научните доклади от конференцията е достъпен онлайн:
https://rndc.bg/…/uploads/2026/11/Conference-2026-Fin-1.pdf
Резюметата на докладите са събрани в книжка на конференцията, а пълните научни разработки са публикувани в сборника.
Двата дни на научен обмен потвърдиха значението на научните изследвания като основа за разбиране на промените, развитие на отбранителните способности и изграждане на устойчиви решения за сигурността.
Военна академия „Г. С. Раковски“ продължава да утвърждава ролята си на пространство за научен диалог, споделяне на експертни знания и формиране на стратегическо мислене по въпросите на отбраната и сигурността.
