Военен журнал 2026 брой 2

https://doi.org/10.66334/vj-2602-drone

полковник д-р Димитър Митев
Командване на Сухопътните войски

Абстракт. През последните двадесет години динамиката на въоръжените конфликти ясно показва, че безпилотните летателни системи (БЛС) вече не са просто помощно средство – те се превръщат в ключов фактор за информационно, разузнавателно и огнево превъзходство. Настоящата статия разглежда възможностите по създаване и развитие на дрон войски и тяхното институционализиране като самостоятелна функционална способност във въоръжените сили на Република България. Направен е анализ на използването на БЛС в последните военни конфликти, опита на НАТО и текущото състояние на българските способности. Аргументира се необходимостта от обособяването на дроновете като отделен род войска, като се анализират предимствата и недостатъците на подобен подход, дефинират се мисията, функциите и основните задачи на дрон войските, както и необходимите типове безпилотни системи. Особено внимание е отделено на приложимостта на рамката DOTMLPF-P при изграждането на устойчива и оперативно съвместима дронова способност, съобразена с националните стратегически документи и ресурсните ограничения. В заключение се правят изводи относно стратегическата значимост на създаването на дрон войски за повишаване на бойните способности на Българската армия и нейната оперативна съвместимост в рамките на НАТО.

Ключови думи: дронове; безпилотни летателни системи; Българска армия; НАТО; съвременни конфликти; род войска; DOTMLPF-P

https://doi.org/10.66334/vj-2602-krit

гл. ас. д-р Валери Николов
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Формирането на адекватна политика от България спрямо българските общности в чужбина, съответстваща на българските национални интереси и реакция при възникването на предизвикателства пред националната сигурност на страната, налага разработване на стратегии въз основа на диференциран анализ на състоянието на тези общности. За целта е важно да се намери форма за изследване на степента на национална самоидентификация на отделните български общности в чужбина. В публикацията се предлага избор на възможни критерии за формализирано измерване на степента на българска самоидентификация на диаспорни общности.

Ключови думи: български общности; национална са моидентификация; критерии

https://doi.org/10.66334/vj-2602-takti

подполковник д-р Ивайло Хинов
Военна академия „Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Статията анализира тактическите поуки от войната в Украйна, като се съсредоточава върху промените и устойчивите елементи в използването на формирования от сухопътните войски. Въз основа на наблюдения върху хода на бойните действия се разглежда взаимодействието между огъня и маньовъра в условията на силно наситено с разузнавателни и огневи средства бойно пространство. Особено внимание е отделено на ролята на артилерията като доминиращ фактор, влияещ върху характера, темпа и мащаба на маневрените действия. Анализът обхваща използването на маневрените формирования, както и значението на отбраната в инженерно отношение и дистанционно управляемите летателни системи за ограничаване и насочване на маньовъра. Изведени са основни тенденции, свързани с намалените възможности за класически пробив, прехода към локални и изтощителни действия и нарастващото значение на защитата и контрамобилността. В заключение се прави извод, че войната в Украйна не отменя основните принципи на сухопътния бой, но ги поставя в нова оперативна и тактическа рамка, характеризираща се с повишена прозрачност на бойното поле и доминиращо огнево въздействие.

Ключови думи: войната в Украйна; маневрени формирования; тактика; сухопътни войски; маньовър; огнево въздействие

https://doi.org/10.66334/vj-2602-medi

д-р Йордан Попов
Военна академия „Георги Стойков Раковски“
 

Абстракт. Въведение: Развитието на изкуствения интелект (ИИ) оказва нарастващо влияние върху медицината, включително в контекста на военни конфликти, където бързото вземане на решения и достъпът до точна информация са критични. Анализът на възприятията на медицинските специалисти е ключов за успешното внедряване на ИИ в медицинското осигуряване. Цел: Да се изследват нагласите, възприятията и очакванията на медицинските и немедицинските специалисти относно ролята, възможностите и предизвикателствата на ИИ в медицинската практика, със специален акцент върху условията на военни среди и кризи. Методика: Изследването е част от по-широк дисертационен труд и е проведено през 2025 г. сред 120 респонденти – медицински и немедицински специалисти с различна квалификация и опит. За настоящото изследване е използван анкетен въпросник, като са включени 14 от общо 39 въпроса, обработен чрез SPSS Statistics 26.0. Приложени са описателен t-тест и корелационен анализ при ниво на значимост α = 0.05. Резултати: Според изведените резултати 77,5% от участниците считат, че ИИ може да подобри медицинското осигуряване, а 80% очакват бързото му развитие. Основни предимства са повишената диагностична точност и автоматизацията, а предизвикателства – недостатъчното обучение, липсата на доверие и етичните проблеми. Корелационният анализ показва значими връзки между възприеманата полза, запознатостта и очакванията за бъдещето на ИИ (r = 0.505, p< 0.01). Заключение: Медицинските специалисти проявяват положителни, но рационални нагласи към ИИ. Технологията се възприема като инструмент за подпомагане, а не за замяна на човека. Необходима е целенасочена подготовка и регулация за ефективното внедряване на ИИ в медицинската и военната практика.

Ключови думи: изкуствен интелект; военна медицина; възприятия; медицинско осигуряване; военни конфликти; нагласи; етика

https://doi.org/10.66334/vj-2602-radi

гл. ас. д-р Лъчезар Милушев
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Статията е фокусирана върху комуникационни, културни и социални аспекти на българското общество, които съдържат рискови предпоставки за радикализация на хората в страната. Процесът на радикализация е разгледан преди всичко в неговия социален контекст, т.е. като процес водещ към насилствени действия – както екстремизъм и тероризът, така и хулиганство и насилие – под въздействието и в контекста на десни, леви и религиозни радикални идеологии.

Ключови думи: радикализация; идеология; екстремизъм; тероризъм; медии; изкуствен интелект

https://doi.org/10.66334/vj-2602-arhi

Йоана Иванова
Нов български университет

Абстракт. Целта на разработката е да бъде представена концепция за изграждане на модулна архитектура на високотехнологична STEM (Science, Technology, Engineering, and Mathematics) лабораторна среда, оборудвана с необходимите технически ресурси за създаване на функционални прототипи на иновативни безпилотни летателни средства. Концептуалната рамка се базира на методология за проектиране на STEM лабораторна среда с иновативни технологии, разработена и описана от автора в предходна публикация, озаглавена „Методология за проектиране на STEM лабораторна среда за иновативни технологии с интегрирана киберсигурност“ (2025 г.). Актуалността на изследването се обуславя от нарастващата необходимост модерните безпилотни летателни системи да интегрират разнообразни високотехнологични модули за повишаване на ефективността, автономността и безопасността си. В изследването фокусът е поставен върху концептуалното моделиране и STEM ориентираната лабораторна архитектура.

Ключови думи: STEM лаборатория; дронове; безпи-лотни летателни системи; мониторинг

https://doi.org/10.66334/vj-2602-spasi

Йото Йотов
Военна академия „Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Докладът представя основните проблеми, свързани с придобиването на способности и възможности за изпълнение на дейности от Единната спасителна система за защита на населението и критичната инфраструктура при бедствия, аварии и катастрофи в съвременни условия, както и за оценка на тяхната ефективност. Разгледани са критериите за оценка на ефективността и е представена методиката за оценка на ефективността на структурите и елементите на Единната спасителна система при изпълнение на дейности, свързани със защитата на населението и критичната инфраструктура в Република България.

Ключови думи: бедствия; Единна спасителна система; ефективност; критична инфраструктура; координация; спо-собности; техногенни аварии

https://doi.org/10.66334/vj-2602-podh

Георги Марков
Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“

Абстракт. Настоящата обзорна статия представя съвременни подходи за обработка и анализ на данни от сензорни мрежи чрез облачна инфраструктура и методи на изкуствения интелект. С бързото нарастване на броя на IoT устройствата възникват предизвикателства, свързани с големия обем и хетерогенността на данните, ограничените ресурси на крайните устройства, изискванията за ниска латентност и необходимостта от мащабируеми и надеждни решения. Обсъдени са архитектурни модели, включващи периферни (edge), междинни (fog) и облачни изчисления, както и тяхната интеграция с техники на машинното и дълбокото обучение. Разгледани са подходи за управление на ресурси, разтоварване на изчисления (offloading), контейнеризация, микросервизни архитектури и федеративно обучение, които имат ключова роля за ефективното функциониране на IoT системите. Анализът показва, че комбинирането на хибридни архитектури с адаптивни AI алгоритми значително повишава устойчивостта, сигурността и ефективността на IoT решенията. В заключение се посочват насоки за бъдещи изследвания, свързани с разработването на енергийно ефективни и обясними модели, адаптация към явлението concept drift и валидиране на новите подходи в реални среди.

Ключови думи: изкуствен интелект (AI); Интернет на нещата (IoT); междинни изчисления (fog computing); облачни изчисления; периферни изчисления (edge computing); сензорни мрежи

https://doi.org/10.66334/vj-2602-biolo

Мария Дъбова
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“

Абстракт. Биологичната обратна връзка (biofeedback) е приложен метод, предоставящ информация за физиологични показатели. В статията са представени резултати от обзор на литературни източници за ефикасността на биологичната обратна връзка при тревожност. Установени са редица симп-томи, като превъзбуда и страх от преживяване на тревожност, които могат да бъдат редуцирани чрез билогична обратна връзка.

Ключови думи: биологична обратна връзка; тревожност; прилагане

Настоящите Указания имат за цел осигуряване на възможно най-голяма ви-димост на публикуваните текстове в наукометрични бази.

Указанията са разработени в съответствие с действащия стандарт за биб-лиографски позовавания и цитиране на информационни източници БДС ISO 690:2021.

Научно списание Военен журнал [Voenen Zhurnal] разглежда само ръко-писи, които не са публикувани, или изпратени за публикуване, в друго издание. Предоставен ръкопис, който не отговаря на тематиката на списанието, или не е оформен съгласно Указанията, се отхвърля без да преминава през процедура на анонимно рецензиране.

Ръкописът трябва да съдържа оригинални идеи и научни резултати. Не се поощрява подробно представяне на теоретични постановки, понятия или опре-деления, свободно достъпни от други източници. Списанието си запазва право-то да не публикува ръкопис, за който след проверка със специализиран софтуер е установена висока степен на подобие.

В ръкописа следва да се посочват единствено литературни източници, ползвани в текста. Самоцитиранията, както и посочването на източници, неполз-вани в текста, не допринасят за научния принос на ръкописа.

За оформяне на ръкописа се използва стандартна текстообработваща про-грама. Приложенията под формата на графики, таблици, или илюстрации, трябва да са годни за четене и обработка с масово използвани за подобни цели програми. За предпочитане е електронно изпращане на ръкописи като приложе-

ние (attachment) към съпровождащото електронно писмо – на електронен адрес: zhurnal@rndc.bg. В същото писмо авторът следва изрично да декларира, че ръко-писът не е вече публикуван, или изпратен за публикуване в друго издание, както и че текстът не съдържа класифицирана информация.

Решение за публикуване, или отхвърляне на ръкописа, се взима въз основа на становищата на анонимни и независими рецензенти. Редакторите могат да ре-дактират ръкопис, когато това е необходимо.

Ръкописът се счита за приет за публикация, ако авторът е получил потвър-дително писмо. Ако в рамките на шест месеца от датата на предоставяне не е получено потвърждение за публикуване, авторът има право писмено да поиска оттеглянето на своя текст.

Подготовка на ръкописа

Общи указания

• Ръкописите могат да бъдат написани на български, или английски език – в зависимост от желанието на автора, или по препоръка на рецензентите, оценява-щи ръкописа. Текстове на други езици се публикуват по преценка на редакторите.
• Не се поощрява специфично форматиране на текста – подчертаване, табули-ране, използване на булети и др. Табулатори се допускат само при оформяне на таблици.
• Препоръчителен обем на ръкописа: 40 000 знака (заедно с паузите между знаците) – за научноизследователска статия, и 20 000 знака – за рецензия. Няма изисквания за форматиране на текста по отношение на вид и големина на шрифта.
• Ръкописът се структурира по следния начин:
  • информативно и без съкращения (абревиатури) заглавие на статията;
  • имена на авторите с техните научни степени, академични длъжности и институции;
  • резюме, съответстващо на заглавието, с акцент върху получените новости и резултати (препоръчителен обем 100 – 150 думи);
  • 3 – 6 ключови думи, съответстващи на темата на ръкописа, разделени една от друга с ; ;
  • основен текст;
  • благодарности (ако има такива) – тук е мястото да се посочват имената на хора, подпомогнали написването на ръкописа, или източник на финансиране на изследването;
  • приложения (ако има такива), подредени в низходящ ред;
  • бележки;
  • литература;
  • заглавие, резюме и ключови думи на английски език;
  • пълни визитки на авторите на английски език с техните академични пози-ции, ID номер от персонална регистрация в научни бази (авторът се поощрява да има персонален профил като учен, напр. в Web of Science, Scopus, ORCID, РИНЦ, чрез който да представя пред международната научна общност себе си и органи-зацията, която представлява), име и адрес на университет, или научна организа-ция, служебен електронен и пощенски адрес.
• Фигурите (илюстрациите) и техните надписи, освен поставни в основ-ния текст, се изпращат и отделно в допълнителен файл. Когато обемът на фигури-те е голям и не позволява поставянето им в основния текст, мястото им се посочва с текст (фиг. 1, фиг. 2 и т.н.).
• Таблици следва да се ползват за представяне на числени данни и зависи-мости. Не се поощряват текстови таблици – те затрудняват четенето и разбиране-то на текста. Таблиците и техните надписи – освен в основния текст, се предоста-вят и отделно в допълнителен файл.

Бележки

• Архивни източници и бележки се изписват в края на основния текст, на ези-ка на основния текст. Мястото им в текста се отбелязва с горен индекс като endnotes. В „Бележки“, могат да намерят място и допълнителни обяснения или сведения, за които е преценено, че присъствието им в основния текст би го обременило излишно.

Литература

• Списъкът с ползвана литература съдържа само литературни източници, които са достъпни за проверка, или справки. Всички останали източници, вкл. архивни извори, се посочват в раздел „Бележки“.
• Ползваната литература (ако основният текст е на кирилица) се избро-ява в два отделни последователни параграфа. В първия параграф литературата се изброява в оригинал. Във втория – на латиница, се повтаря съдържанието на предишния параграф (чрез транслитерация или в оригинал) (виж https://slovored. com/transliteration/).
• Източниците се подреждат в низходящ ред по фамилия и име на автор, следвана от година на публикуване. При няколко източника с един и същ автор и година, след годината следват малки букви (a, b, c…).
• Представянето на литературните източници в списъка на литературата става в съответствие с БДС ISO 690:2021 (Харвардска система). Примерите по-до-лу показват как трябва да става това.

Статия в списание

Последователно се посочват име на автор, година на издаване, заглавие на статия, име на списание (наклонен шрифт), годишен том, номер на брой, номера на страници (разделени с дълго тире).

ЛИТЕРАТУРА

ГРИГОРОВ, М., 2021. Антитерористични операции – понятие и специфики при провеждането им. Военен журнал, бр. 128, кн. 1, стр. 77 – 86. ISSN 0861-7392.

REFERENCES

GRIGOROV, M., 2021. Antiteroristichni operatsii – ponyatie i spetsifiki pri provezhdaneto im. Voenen zhurnal, vol. 128, no 1, pp. 77 – 86. ISSN 0861-7392 [in Bulgarian].

Такъв източник се цитира в основния текст на латиница като (Grigorov 2021). Ако е нужно да се посочи конкретна страница (напр. стр. 80), се посочва по следния начин: (Grigorov 2021, p. 80).

Ако се посочва статия в онлайн периодично издание, източникът на текста (достъпен уеб адрес или DOI номер) следва да бъде поставен в края на цитирания източник.

LOMAZZI, L.; CADINI, F.; GIGLIO, M. & MANES, A., 2022. Vulnerability

assessment to projectiles: Approach definition and application to helicopter platforms.

Defence Technology, vol. 18, no 9, pp. 1523 – 1537. Available on: https://doi.org/10.1016/j.

dt.2021.09.001. [last viewed: 29 October 2022].

Такъв източник се посочва в основния текст като (Lomazzi, Cadini, Giglio & Manes 2022), или като (Lomazzi et al. 2022).

Книги

С наклонен шрифт се маркира заглавието на книгата. Необходимо е да се посочи също град на издаване и име на издателство. Книгите, публикувани на кирилица, се представят и на латиница в параграфа References.

ЛИТЕРАТУРА

НЕДЯЛКОВ, Д., 2022. 130 години българи в небето. Кратка история на българската военна авиация. София: Прозорец. ISBN 9786192432300.

REFERENCES

NEDYALKOV, D., 2022. 130 godini balgari v nebeto. Kratka istoria na balgarskata voenna aviatsia. Sofia: Prozorets. ISBN 9786192432300.

Такъв източник се цитира в основния текст като (Nedyalkov 2022). Ако е необходимо, се посочва и конкретна страница, напр. (Nedyalkov 2022, pp. 18 – 19).

Книги/сборници с редактор

Само заглавието на цитираната книга/сборник се дава с наклонен шрифт, следват номерата на цитираните страници.

ЛИТЕРАТУРА

ЙОРДАНОВ, П., 2022. Изследване на рисковете за киберсигурността във въоръжените сили на България. В: Съвременни аспекти на сигурността – предизвикателства, подходи, решения, стр. 357 – 366. София: Издателство Г.С. Раковски.

REFERENCES

YORDANOV, P., 2022. Izsledvane na riskovete za kibersigurnostta vav vaorazhenite sili na Bulgaria. In: Savremenni aspekti na sigurnostta – predizvikatelstva, podhodi, reshenia, pp. 357 – 366. Sofia: Izdatelstvo G.S. Rakovski.

• С изпращането на текст и/или илюстрации за оценяване и евентуално последващо публикуване, авторът се съгласява да предостъпи на сп. Военен журнал правата върху публикувания текст за определен период, съгласно ЗАПСП. Публи-куван текст не следва да се разпространява свободно, включително и чрез акаде-мични и социални мрежи за споделяне на резултати от научни изследвания (напр. ResearchGate.net и Academia.edu).

В академични и социални мрежи за споделяне на резултати от научни из-следвания авторът споделя ръкописа единствено във вариант, в който първона-чално е подаден за разглеждане. Ако ръкописът бъде приет, след публикуването му авторът добавя в споделения оригинален ръкопис име, годишен том, брой на списанието, в което е отпечатан текстът.

Публикуването на ръкопис се определя от препоръките на рецензенти-те и не означава непременно съгласие на редакцията със застъпваните от авторите становища.