На 18 януари 2024 г. в аула „Раковски“ на Военната академия се състоя едно знаково събитие от поредицата срещи с видни личности.
Захари Карабашлиев представи своя най-нов роман, който е свързан тематично с войните на българския народ за национално обединение. Според думите на самия автор, романът „Рана“ не е военен роман, а по-скоро семеен роман. И това е така, защото в него са преплетени различни истински лични и битови истории, които са дали тласък на писателя да им вдъхне живот чрез страниците на книгата. Авторът е изследвал родовата памет на български семейства от различни краища на България, както и такива, останали извън пределите на страната, но събрали фамилната история на повечето българи.
Срещата започна изключително тържествено. Лично министърът на отбраната Тодор Тагарев връчи на Захари Карабашлиев почетен медал „Васил Левски – 150 години безсмъртие“ за принос към разбирането на българската история, като каза: „Благодаря на Захари Карабашлиев за това, че се обръща към българската история и предизвиква интереса на читателите, а надявам се – и на младите хора, към тези аспекти на военната ни история, за да я познават по-добре, да я разбират по-добре и да се ориентират по-добре в този сложен съвременен свят“.
Началникът на Военна академия генерал-майор Тодор Дочев откри събитието и запозна аудиторията с богатата и интересна биография на автора. С присъщата му непринуденост и сърдечност представи Захари Карабашлиев, обяви на присъстващите, че ще имат удоволствието да се насладят на един разговор, който ще бъде интелектуално пиршество и връчи „руля на кораба“ на главен експерт Радослав Симеонов от МО, който в ролята на вещ диригент успя да отвори сърцето и душата на Карабашлиев за публиката.
Писателят благодари на Симеонов, защото в негово лице той е намерил първия си консултант за книгата.
Романът „Рана“ е вдъхновен от действителен случай от семейството на автора, което преди повече от век се оказва разделено от двете страни на българо-румънската граница. Карабашлиев е дълбоко повлиян от спомените на генерал Стефан Тошев. Някои от прототипите на героя Сава Сотиров са Владимир Мусаков и Георги Ст. Георгиев. Те са реални личности, ранени в боевете за освобождението на Добруджа през септември 1916 г., първият от които загива от раната си в лазарета.
„Война на духа“ нарече Захари Карабашлиев този период от историята на българския народ и заяви, че „зависи от нас да потърсим основание за живота на собствената си държава“.
Омагьосващо се оказва времето, прекарано с интересни хора. След всичките разказани истории от автора, след въпросите, които запалената публика зададе, последва върволица от почитатели, които бяха донесли своите книги за автограф от автора.
До нови срещи със съвременното и стойностно българско изкуство!
