Днес се навършват 140 години от рождението на големия български писател Йордан Йовков.
Голяма част от живота на бележития „майстор на късия разказ“ са свързани с Българската армия. Той завършва школата за запасни офицери в Княжево (1902-1904), като по време на обучението си публикува първата си творба – стихотворението „Под тежкия кръст“.
Мобилизиран е и участва в двете Балкански войни като командир на рота, в 41-ви пехотен полк.
След тях, Йовков се установява в София и работи като редактор на списание „Народна армия“, където в бр.1 публикува очерк за Балканската война – „Утрото на паметния ден“.
Писателят участва и в Първата световна война. През 1915 г. отново е мобилизиран и изпратен в град Ксанти, a година по-късно е командирован в редакцията на списание „Военни известия“. Годините, прекарани по фронтовете предопределят тематиката и персонажите в по-нататъшното му творчество.
През юни 1918 г. е ранен по време на битката край Дойран.
Името на Й. Йовков се среща по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, „Народ и армия“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“ (1914), „На старата граница“ (1914), „На стража“ (1930). В прозата му няма ожесточение, нито викове на омраза.
Най-значимите си военни творби Йовков събира в излезлите през 1917 и 1918 г. два тома „Разкази“. 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а отделни творби – на над 37 езика