На 26-ти ноември 1878 г. Военното училище е официално осветено и открито. Обучението е две години. В младшия клас се изучава общообразователна и общовоенна подготовка, а в старшия – специална подготовка по съответния род войска: пехота, артилерия, кавалерия и пионери (инженерни войски). На 15 януари 1879 г. е зачислен първият випуск юнкери, подготвен в съкратени срокове – на 10 май първо офицерско звание получават 163, завършили старшия клас. Първенци на випуска са подпоручиците Анастас Бендерев и Тодор Увалиев. Първият випуск е наречен по-късно „Генералски випуск“, тъй като от завършилите 163 юнкери, 36 достигат до генералско звание. От 1880 г. се преминава към 3-годишен курс на обучение, а от 1881 г. – на 4-годишен. На 30 август 1881 г. княз Александър Батенберг на тържествен парад в София връчва първото бойно знаме на училището. На 30 август 1886 г. е разформирано, във връзка с детронацията, а знамето е унищожено.
През 1892 г. училището получава специално построена сграда, проектирана от чешкият архитект Антонин Колар – в която днес се намира Военна академия „Г. С. Раковски“.
Военното училище играе важна роля в живота на Българската армия, като в него се подготвят почти всички офицери, командвали армията във войните от края на XIX век и началото на XX век. Днес функциите му изпълнява Националният военен университет във Велико Търново.
