Представяне на участници в Научната конференция на Военна академия с международно участие на тема „Георги Стойков Раковски – 200 години безсмъртие“ – професор д.и.н. Светлозар Елдъров

Уважаеми колеги, възпитаници и приятели на Военна академия „Г. С. Раковски“,

в Научната конференция на Военна академия с международно участие на тема „Георги Стойков Раковски – 200 години безсмъртие“, която ще се проведе на 12-ти и 13-ти април 2021 година, ще вземат участие бележити български учени.

С тях ще Ви запознаем накратко в следващите дни.

Професор д.и.н. Светлозар Владимиров Елдъров – Институт за балканистика с център по тракология при БАН

Роден на 3 октомври 1956 г. в гр. Пловдив в семейство на учителка и офицер с родови корени в македоно-одринското революционно движение и църковно-училищното дело на Българската уния.

Завършва Историческия факултет на Софийския държавен университет през 1980 г., специалност „История“ с профил „Балканистика“ и втора специалност „Философия“.

Научната си кариера започва в Института за военна история при Генералния щаб на Българската армия.

Защитава кандидатска дисертация в областта „Нова и най-нова обща история“ през 1985 г. Темата на дисертацията му е „Сръбската въоръжена пропаганда в Македония1901-1912 г.“.

През лятото на 1988 г. е командирован от Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ в Рим, където изследва документи от Българския църковен архив „Абагар“. Основател на архива е неговият чичо – католическият архимандрит професор д-р Георги Елдъров, който успява да му организира срещи с легендарния водач на ВМРО от 1924 до 1934 г. – Иван Михайлов.

През 1990-1992 г. специализира църковно-исторически науки в Папския източен институт в Рим.

Бил е последователно научен сътрудник в Националния център за военна история от 1992 г., в Главно управление на архивите при Министерския съвет от 1995 г., и Института по балканистика, където от 1998 г. е старши научен сътрудник II степен.

През 1998-2001 г. с научната и финансовата подкрепа на Международния център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия в София, прави мащабни проучвания в българските архивохранилища за съдбата на българските католици.

През лятото на 2001 г. под формата на дисертация за придобива-не на научната степен „доктор на историческите науки“ защитава изследването си, което публикува като монография година по-късно. През 2002 г. публикува монографията „България и Ватикана 1944 – 1989. Дипломатически, църковни и други взаимоотношения“.

През 2003 г. придобива научното звание „професор“, като продължава да работи в Института по балканистика с Центъра по тракология при БАН.

Автор на 12 монографии, 38 части от колективни трудове, над 200 студии и статии и над 100 научнопопулярни публикации по историята на България и Балканите през ХІХ-ХХ век, националноосвободител-ното движение на македонските и тракийските българи, българската военна и църковна история, българо-хърватските взаимоотношения и др.

Над 1000 цитирания, от които около 80 в чуждестранни публикации.

Автор на сценариите на 10 документални филма.

Член на Ма­кедонски­я­ на­учен инсти­тут, Тракийския научен институт, Българското историческо дружество, Българската асоциация по военна история и Военноисторическата комисия при Щаба на армията.

Участва в редколегиите на сп. „Македонски преглед“, „Военноисторически сборник“, „Балкани“ и „Един завет“.

През 1987 г. е вербуван като агент на Държавна сигурност. През 2011 г. изяснява личната си позиция по този въпрос в публикацията „За истината и свободата“.