Преди 77 години – на 20 декември 1943 г. американски и британски тежки бомбардировачи се готвят за поредната тежка бомбардировка над София.
Над 200 вражески самолета тръгват към столицата, а от българска страна им се противопоставят едва 36.
Един от тези български самолети се управлява от поручик Димитър Списаревски. Това е първият му боен полет, за който той се готви отдавна и влиза в битката със страхотен хъс.
Сам с безумно смела виртуозна маневра, измъквайки се от два американски изтребителя, се насочва към група от 16 „Либърейтъра“, които успяват да се отскубнат от българските изтребители и да насочат своя курс към София.
Тогава към края на битката се случва нещо, което ще отекне по целия свят. Без никакво колебание и свалил два вражески самолета, Списаревски остава без муниции и с повредена машина, след което следва нещо нечувано до този момент.
Героят забива самолета си в един от измъкващите се към София бомбардировачи и бомбите предназначени за столицата падат в полето, заедно с ударената „Летяща крепост“ Б-24.
Със саможертвата си българският авиатор спасява десетки сгради и хиляди мирни хора.
В онзи ден той е едва на 27 години.
За свалянето на четиримоторен тежък бомбардировач на Списаревски са признати три въздушни победи и е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища в Алеята на летците.
Кавалер е на ордена „За храброст“ (посмъртно).
Поклон пред светлата му памет!
