Посветен е на светлото дело на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на народа ни, неговите морални стожери – Св. Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Кирил и Методий, Черноризец Храбър, Йоан Екзарх, Йосиф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици родолюбци за българско самосъзнание и дух.
Денят на народните будители е общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален дух и стремеж към образование и книжовност!
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив.
От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
През 1945 г. е забранен.
Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Честит и светъл празник, българи!
