Игнатий е латинско име и означава „огнен, пламенен, буен“.
Денят се свързва със зимното слънцестоене и се смята за първия ден от новата година. Нарича се още Нов ден, Млад ден, Млада Бога.
В стари времена той се е наричал Еднажден, тоест първият ден от новата година и от тук с очакванията – Нова Година, нов късмет.
Според българската народна традиция на този ден започват родилните мъки на света Богородица и за това коледарите пеят: „Замъчи се Божа Майка от Игнажден до Коледа“. През този период младите нераждали жени не бива да похващат никаква работа, за да раждат лесно.
В цялата страна за празника се пекат обредни игнажденски хлябове. За децата се приготвят специални колачета – кукли за момиченцата и превитаци, превъртаци за момченцата. Често игнажденският хляб или изсушено тестено колаче се пази до Коледа или за цяр. В югозападните краища запалват в огнището специално отрязано дъбово или крушово дърво, наречено коладник.
Навсякъде в страната празникът е известен с обичая полазване.
Полазник е този човек, който пръв почука на вратата ни на Игнажден. Полазник може да бъде и член от семейството, който пръв е излязал от къщи. Когато се прибере, той внася трески или слама в къщата. Полазник може да е и животно, като най-желана е свинята, защото винаги рие със зурлата си напред. Полазник може да бъде и стопанинът на къщата, ако от вечерта приготви торбичка с орехи, ябълки, пари и други благини, а на сутринта прибира вкъщи торбичката със съответното наричане.
Винаги се гледа полазникът да е грижовен стопанин, да е имотен и с добър нрав, защото какъвто е полазникът, такава ще е и идващата година.
Ако полазникът донесе късмет в къщата, на следващата година го канят на споход с бъклица вино.
Навсякъде стопаните слагат трапеза за полазника, даряват го с риза, чорапи, пешкир или къделя вълна.
Днес имен ден празнуват хората с имена Игнат, Пламен, Огнян, Пламена, Огняна.
Военна академия „Г. С. Раковски“ честити празника на всички именици!