В духа на Възрожденската традиция да почитаме нашите герои, ритуал по поднасяне на цветя в знак на преклонение пред подвига и саможертвата на Апостола на българската свобода се проведе пред паметника му в парка на Военна академия „Г. С. Раковски“ днес !
На 26 ноември 2016 г. по повод 180 години от рождението на Васил Левски и в негова памет, беше открит паметник в парка на Военна академия ,,Г. С. Раковски“.
Това не е случайно, защото на тази дата през 1878 г. с тържествен молебен в катедралния храм „Св. Неделя“ се освещава Военното училище на Българската земска войска.
Левски е едно цяло явление в българската история. Но той не е замръзнал в страниците на историята, нито в гранита на паметниците. Левски вдъхновява и днес. Неговият безпримерен подвиг и саможертвата му за Отечеството му определят пътя към безсмъртието, а неговото име остава записано със златни букви в пантеона на българските герои.
Нека помним Апостола такъв, какъвто е останал в паметта на народа – величав и самопожертвователен. Нека сведем глави и отдадем заслужена почит към неговото дело.
Събития като това са символ на родовата памет, която обединява предци и потомци. Те са показателни за значението и за достойния живот и дело на патрона на Военна академия, на неговите съратници и последователи, на многобройната армия от български герои, на които дължим свободата си.
С изграждането на паметник на Апостола в парка на Академията се допълва културно-историческия облик на това място, което е свързано с традициите на българската войска. В миналото тук, в „Княжевската градина“, са се провеждали тържества и чествания, свързани с воинските празници, традиции и ритуали.
Този паметник напомня за гения, патриотизма и високите добродетели на Васил Левски и е символ на неговата саможертва за Свободата на България. Изграден на това място, в края на „Алеята на началниците на Военното училище“, той подчертава духовната приемственост на посланията, завещани от Апостола към поколенията военачалници, възпитавали офицерите във Военното училище и Военната академия.
Паркът на Военната академия е мястото, в което най-добре се вижда, че заветите на Апостола не са забравени, а Левски и Раковски като съратници и съмишленици отново имат тук един общ дом.
Животът и делото на Васил Левски го определят като революционер, който надхвърля представата ни за обикновен човек. Той е усещането за един българин, забравил за себе си. Левски е огънят, който запали българското национално освободително движение, обикаляйки години наред неуморно градове, села и паланки, за да буди съзнанието и духът на обикновените българи.
Защото отечеството е в сърцето на Левски и на такива като него.
