„Министерството на отбраната винаги е било наш партньор, имаме прекрасни взаимоотношения с него“, каза академик Юлиан Ревалски, председател на Българската академия на науките при гостуването си във Военна академия „Г. С. Раковски“ и говори за най-старата и най-разпознаваема у нас научна организация, създадена преди Освобождението, на 12 октомври 1869 г. в Браила, като Българско книжовно дружество. Това бе поредната среща на академичния състав с известни и популярни личности в българското общество.
„БАН е истинско национално богатство, радостни сме, че имаме възможност да работим заедно по различни научни проекти“, каза началникът на Военната академия генерал-майор Тодор Дочев и връчи на академик Ревалски юбилейния медал „110 години Военна академия – традиция, качество, престиж“.
Беседата на академик Ревалски обхвана както годините назад в историята на БАН, така и развитието през последните 2-3 десетилетия. Направи впечатление, че се утвърждава тенденцията за по-голямо внимание към научните изследвания с приложна насоченост, без, разбира се, да има отстъпление от фундаменталните. Налице са безспорни резултати, независимо от чувствителното намаляване на състава. Докато през 1990 г. в БАН са работили 16 000 служители, десет години по-късно те стават 8 000, за да стигнат и до около 6500. „Много сме намалели, но все още сме най-голямата научна организация у нас“, посочи академик Ревалски. „В БАН, например, работят 17 процента от учените в България, но техният процент от всички научни публикации в страната е 40. Лидери сме и при патентите, като 70 на сто са наши“, съобщи академикът.
БАН има принос и в сферата на образованието, като работи включително с ученици и учители. Който не знаеше, научи, че има и Ученически институт в структурата на академията.
Академик Ревалски не скри, че възрастовата структура на състава остава тревожна тенденция. Средната възраст на личния състав е 49,7 години. 289 души са на възраст над 65 години, а само 5 са под 26 години. Един професор може да работи до 68 години.
Кое е общото между учения и военнослужещия, попита академик Ревалски и отговори така: „Ученият се подготвя, за да бъде ефективен в извънредни ситуации, като тази по време на КОВИДА-а, например, както военнослужещият се подготвя да побеждава по време на война“.
