Седемдесет и три години от създаването на факултет „Командно-щабен“

Според Джоузеф С. Най „Сигурността е като кислорода – не я забелязваш, докато не започнеш да я губиш. Ала тогава вече не можеш да мислиш за нищо друго на света, освен за нея.”

Ролята и значението на науката и образованието в системата за национална сигурност се определят и от това, че те се явяват среда и механизъм за съхраняване и възпроизводство на необходимото за сигурността знание. По този начин, в системата за национална сигурност, образованието и научните изследвания играят все по-голяма роля. Това важи в пълна сила по отношение на създаването, съхраняването и разпространението на знание, придобивано във факултет „Командно-щабен“ на Военна академия „Георги Стойков Раковски“, който подготвя кадри за системата на националната сигурност вече седемдесет и три години.

На 27 септември 1950 година, със заповед №201 на началника на Военната академия се привежда в изпълнение новият щат. Съгласно тази зповед, в нейния състав се обособяват Основен и Задочен факултети. Наследник на тези две структури е факултет „Командно-щабен“.

По традиция, годишнината от създавнето на факултета се отбелязва с научна сесия на тема „Съвременни аспекти на сигурността – предизвикателства, подходи, решения“.

При откриването на тазгодишната сесия, приветствие към академичния състав на факултета отправи началникът на Военната Алма матер, генерал-майор Тодор Дочев.

За участие в сесията, тази година се записаха 22 научни изследователи и изследователски организации от висши учебни заведения и 9 представители на академичната общност на факултет „Командно-щабен“.

Докладите бяха насочени към такива актуални проблеми като киберсигурност, противодействие на радикализацията и тероризма, сигурността във въздушните и морски пространства и космоса, защитата на населението и критичата инфраструктура, разузнаването, проблеми на логистиката в сигурността и отбраната, новите подходи, методи и форми за воденето на военни действия по суша, въздух и море.

Докладите предизвикаха интерес, доказателства за който бяха множеството въпроси и активните дискусии в хода на научната сесия.