В храма ,,Свети Архангели“ ефимерият отец Йордан отслужи заупокойна молитва в негова памет в присъствието на началника на Академията генерал-майор д-р Груди Ангелов, офицери, сержанти, служители, слушатели и студенти. След това военнослужещите се строиха на строевия плац пред паметника на Раковски, а цивилните служители заеха местата си на алеята. След откриване на ритуала бе произнесено слово за Раковски и венценосците поднесоха венец на паметника, изграден през 1967 г.
Военна академия в годината на своя патрон взе участие в редица чествания и мероприятия, свързани с големия публицист, писател, учен, идеолог и стратег на Българската национална революция.
През април 2021 г. в Академията бе чествана 200-годишнината от рождението на Раковски и бе почетено неговото дело, но човешкото битие е белязано от рождение и край на земния път. За изтерзания от дългите години емиграция и лишения за постигане на върховната цел – освобождението на България от османско иго, земния път приключва през нощта на 8 срещу 9 октомври 1867 г.
Жизненият път на Раковски приключва на 46 години, но той е своеобразна проекция на бурните времена на Балканите и в Европа през XIX в., когато на политическата карта масово се появяват националните държави и кризата в редица многонационални държави се задълбочава, а просвещението, светското образование и борбата за свобода си пробиват път и сред християнските народи в закостенялата Османска империя.
Раковски умира в два часа след полунощ на 9 октомври 1867 г. в Букурещ, покосен от туберкулоза. На следващия ден е погребан в гробището ,,Щербан водъ“. В свое писмо от 1861 г. до Йосиф Дайнелов обаче декларира: „Аз съм всякога бил българин и ще бъда не само до гроб такъв, но еще и после смъртта ще оставя завещание, и прах ми да ся не смеси с друга народност!“.
През 1885 г. това негово желание е изпълнено, костите му са положени в богато украсено ковчеже и са пренесени от Букурещ в София, като се съхраняват в катедралата ,,Света Неделя“ и оцеляват при атентата през 1925 г.
Котленци обаче държат те да са в родното му място. И в следващите години те засилват борбата си да приютят тленните останки, като след продължителна преписка е взето решение през 1942 г. те да бъдат пренесени в Котел. На 24 октомври ковчежето е посрещнато от официални лица, почетна рота войници и неговите съграждани. Под звуците на камбанен звън и с църковни хоругви то е положено в специален саркофаг в църквата ,,Свети апостоли Петър и Павел“. В храма неговите останки се съхраняват до 1981 г., когато е открит Пантеонът на Раковски с музей на котленските възрожденци и те там намират покои.
Патронът на Военна академия Георги Раковски след 154 години от неговата смърт остава в паметта на българите като просветител, учен, стратег и идеолог на българското националноосвободително движение и един от великите възрожденски дейци на България.
Галерия 1 – снимки от заупокойната молитва в памет на Георги Раковски
Галерия 2 – снимки от ритуала по поднасяне на венец на паметника на Георги Раковски
