Днес с панихида и военен ритуал по полагане на венци и цветя отбелязваме 152 години от смъртта на основоположника и идеолога на българското националноосвободително движение, патрона на Военна академия Георги Стойков Раковски – пламенен родолюбец, който през целия си живот с перо и сабя се бори за освобождението на България!
Когда ти чуеш да съм погинал,
да не плачеш, майко, ни да ридайш
за славно дело, что съм юнашки свършил,
но гроба ми прилежно да издириш.
От мрямор камен знак да ми въздигнеш,
слова златна надпис за вечна помен
над него следния речи да пишеш:
”За вяр’ и за слобода погина славен!”
В духа на Възрожденската традиция да почитаме нашите герои, от 5 март 1946 година Военна академия достойно и с гордост носи името на Георги Раковски – стратег на борбата за освобождение на България, пламенен родолюбец, който през целия си живот с перо и сабя се бори за освобождението на България.
В своята 107-годишна история нашата Академия търси най-верните пътища за успешно изпълнение на своята мисия, която вече повече от век е била и си остава подготовката на лидерите на Българската армия на оперативно и стратегическо ниво, какъвто е бил и Раковски – този титан на българското национално-освободително движение и пръв военен теоретик.
Георги Стойков Раковски, (по рождение Съби Стойков Попович), е бележит публицист, писател, историк, етнограф и създател на революционното движение за освобождение на България. Роден е през април 1821 г. в гр. Котел в заможно семейство. Родственик с Богориди и Мамарчеви. Учи в Котел, после в Карлово при Райно Попович и завършва гръцката гимназия в Цариград.
През 1858 г. Раковски изготвя своя Първи план за освобождението на България. Това е нов етап в организирането на освободителното движение. В края на 1861 г. Раковски изработва своя Втори план за освобождението – предвижда общо въстание с ръководен център „Привременно правителство”. За изпълнението на този план Раковски създава през 1862 г. Първата българска легия в Белград – около 600 души, сред които Иван Касабов, Ильо Войвода, Стефан Караджа, Васил Левски и др. След разпускането на легията Раковски заминава за Атина с дипломатическа мисия, но разбира, че чуждите правителства гледат своите интереси и се прехвърля в Букурещ. Той става безспорен ръководител на българската емиграция.
Раковски стига до идеята, че българският народ трябва да разчита на собствените си сили. Затова в края на 1866 г. изработва своя Трети план за освобождение на България, наречен „Привременен закон за народните горски чети през 1867 лето”. В този закон се предвижда подготовката на общо въстание от централно ръководство начело на българска армия.
Раковски не пренебрегва и просвещението на народа, което според него ще допринесе за националното освобождение. Той издава вестници, пише поезия, изпълнена с пламенно родолюбие, публикува статии в защита на българската национална кауза. С това доказва, че на революцията може да се служи както с меч, така и с перо. Неговите творби насърчават революционната поезия на Ботев. Страстната му публицистика служи за пример на Каравелов. Той създава една стабилна основа за изграждането на свободна България, върху която уверено ще стъпят неговите следовници Каравелов, Левски и Ботев, за да продължат славното му дело.
Раковски умира твърде млад, на 09.10.1867 г., но неговите заслуги за българското освобождение са изключителни. Със своята пламенна публицистика, с теоретичните си и практически трудове и планове, с авторитета си на енциклопедична личност той възпитава цяло поколение, което продължава неговото дело. Сред неговите последователи са и апостолите на Априлското въстание.
Георги Раковски остава в народното съзнание като символ на пробудилия се и възраждащ се български дух. Много години са минали от тогава, но всеки път когато се прекланяме пред името и делото на Раковски, ние чувстваме силата на необикновената му личност и не можем да подминем приноса на първоучителя, който дава тласъка, насоката, вдъхновението и вярата. На човека, създал първообраза и сложил началото на бъдещата Българска армия. Приносът на Раковски за възстановяването на българската държавност му предоставя правото на безсмъртие и вечно присъствие в Пантеона на великите българи. И днес неговите думи и заветите му са пример за родолюбие и чест.
ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА МУ!
