На територията на Военна академия „Г. С. Раковски“ се намира екземпляр 150-мм гаубица Д/12 ,,Шнайдер“. Тя претърпя възстановителни дейности с цел привеждането й в състояние, близко до първоначалното.
Основните операции за възстановяването на външния вид на гаубицата извършиха цивилни служители Андрей Николов и Валери Стефанов от отдел „Логистика“ на Академията.
За възстановяването на ходовата част бяха изработени нови наплати (дъги) и спици и китосване на запазените такива. Трудности бяха срещнати при частичното възстановяване на дъгите и спиците на колелата, както и при демонтажа и монтажа на сменената част на колелата. Извърши се и разкриване на наличните прибори за насочване. Дейностите включваха и премахване на старата боя до основа и ново боядисване с боя „Протекта“ (3в1). Това е необходимо с цел предотвратяване на вредното влияние на околната среда и метереологичните условия, тъй като гаубицата е поставена на открито.
В резултат на грижливата работа на служителите на Военна академия отново са видими малката форма на държавния герб на Княжество България и владетелския вензел ,,Ф“ на княз Фердинанд върху гаубицата, доказващи, че този ценен експонат е произведен за нуждите на Българската войска.
Българските артилеристи са сред най-подготвените в теоретично и научноприложно отношение в края на XIX и началото на ХХ век. Основната артилерийска материална част, която в тези десетилетия се закупува за нуждите на Българската войска е производство на два от водещите производители в света по това време – заводите ,,Шнайдер“ в град Крьозо, Франция и ,,Круп“ в град Есен, Германия. При поръчката за изработка на скорострелна артилерийска материална част българските офицери изискват изпълнението на определени промени в характеристиките на мерните и наблюдателни прибори, артилерийските системи и документацията, свързана с тях. Контролиращите изработката и качеството на новопроизведените оръдейни системи са сред елита на българското офицерство.
Безспорен български принос в развитието на световната артилерийска мисъл е изискването на Артилерийския комитет за разработка на 15-см гаубица, инсталирана на лек полски лафет, който е на базата на проектиран от български артилерийски инженери модел. Артилерийският комитет започва своята ползотворна дейност през 1892 г. като консултативен временен орган на Артилерийската инспекция и функционира до края на Първата световна война. Комитетът няма постоянен личен състав, но предлага решения по разпореждане на инспектора/началника на артилерията.
През 1897 г., по предложение на Артилерийския комитет, българското Военно министерство поръчва за изработка на фирмата ,,Шнайдер“ 15-см гаубици с възможност за откатаване на тялото по лафета с помощта на хидравличен спирач и пневматичен връщач на отката. Дотогава тежката крепостно-обсадна артилерия е нескорострелна и откатната енергия се е поемала от дървена платформа, вклинена в земята. Изпълнената по български проект гаубица притежава огневата мощ на крепостно-обсадните оръдия и едновременно има маневреността на полските оръдия, което е изключително важно за условията на Балканския полуостров. Към този момент никоя държава не притежава такава гаубица.
Основен принос в този проект има бъдещият генерал, инспектор на артилерията и министър на войната, тогава майор Калин Найденов, като са поръчани 24 гаубици. Образец от този новаторски модел е представен на изложението в Париж през 1900 г. През 1904 г. те са модернизирани, като новите части са монтирани на гаубиците в Софийския арсенал. Характерна особеност на 15-см обсадна гаубица Д/12 ,,Шнайдер“ е бойният спирач, който в голяма степен поема силата на отката заедно с рилната лопата. Затворът е витлов. Снарядът е с тегло от 40 кг, а пълненето е разделно с модерния тогава пироксилинов барут. Максималната скорост на снаряда е 260 м/с, осигуряваща при 45% ъгъл на възвишение далекобойност от 6500 м.
Важно участие в успешната реализация на проекта за първата 15-см гаубица на полски лафет по принципа на скорострелното оръдие има и дългогодишният контрольор в ,,Шнайдер“ подполковник Нягул Цветков. Тази оригинална българска идея ще се внедри в основните европейски армии едва 10 години по-късно в хода на Голямата война.