Автори: Емил Енев
Двусмисленият, динамичен, променлив, многостранен и често свързан със силово противопоставяне характер на съвременната оперативна среда поражда необходимост от разчитане на изцяло нова концепция за операциите на въоръжените сили, които в продължение на десетилетия са се обучавали да водят много ограничен, режисиран в определени рамки конфликт между симетрични, като начини на противодействие, противници. Това е опит да се обхванат в една теория по-рано разделени категории на различни видове конфликти. Тя трудно би могла да се определи, както като асиметричен начин на воюване, така и като конвенционални действия поради многообразието на своите форми на проявление. В съвременната среда военните сили са длъжни да провеждат и хуманитарни, мироопазващи и военни операции, потенциално всички в един и същи ден и всички в един и същ географски район. Този вид действия имат толкова физическо, колкото и концептуално измерение. Освен това, военните сили практикуват война от четвърто поколение – тип конфликт, характеризиращ се с размиване на границите между война и политика, военни и цивилни.
Доктринално-асиметричната заплаха е понятие, което се използва за описание на опити за избягване, или подкопаване на силните страни на противника докато използва слабостите си, като прилага методи, които се различават значително от обичайния начин на действие на противника. В основата си асиметрията не е предназначена да печели победа в битката. По-скоро целта й е да наруши, разсее и прекъсне връзките между елементите на противостоящата система. Необходимо е командирите да разбират условията, в които се развива определена проблемна ситуация. Това разбиране би било невъзможно без постигане на всеобщата осведоменост, която е един от отличителните белези на съвременната мрежова операция. Всеки участник, като взема предвид намеренията на командира, тоест когато е напълно наясно с крайната, дори не тактическа, а стратегическа цел на цялата операция, може не само да използва публично достъпни данни, базирани на принципа на общо осъзнаване, но също така попълва общата база и, което е най-важното, има способността и авторитета да формира необходимия контекст, ако той се нуждае от него за изпълнението на определена задача. В този ред на мисли може да се направи заключението, че войникът на войните от четвърто поколение е комплексна система, способна да извърши всъщност всяка операция, възложена му в неговата сфера на компетентност – в пространство на материално информационно общество в постигане на каквато и да било цел.
В този ред и логика на разсъжденията, намерението на командира е свързано с осведомяването и осъзнаването на собствената роля и значение за изпълнителите на оперативните и тактически нива, включително и до индивида.
ISBN (Print) 978-619-7711-17-2