На 2-ри октомври 1916 г. , близо до село Горно Караджово (днес Моноклисия – в Гърция) пада убит в бой с англичаните 29-годишният доброволец, подпоручик Димчо Дебелянов, отскоро командир на рота. Той е наричан „най-нежният български поет“.
Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (днес Сидерокастро). За отличия и заслуги през втория период на Първата световна война, посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV-та степен. През 1931 г. е препогребан в родната си Копривщица.
Да си спомним за героя и поета днес, с това негово стихотворение:
СЪНЯТ НА ГЕРОЯ
Врагът отстъпи, млъкнаха гърмежи,
димът вечерний ветрец разпиле,
очите морни сладък сън замрежи
и пак утихна бойното поле.
И той задряма в миг и засънува,
на свойта пушка наклонил глава,
и стори му се, майка си че чува,
че му нашепва сладостни слова
– Не бой се, сине мой, от враговете,
макар и в боя ти да паднеш пръв –
за отмъщенье роден край зове те
пет века ръсен със невинна кръв.
Ако загинеш – загини достоен,
ако се върнеш, знай, че цял народ
ще слави вечно своя верен воин,
за него сложил своя млад живот!
Тя пак замлъкна. Той простря десница
да я прегърне – но за миг откри
очи – в небето грееше денница
и сипваха се румени зари.
Тръбите пак тревога затръбиха…
И стана бодър, и в ужасний бой
падна на устни със усмивка тиха,
тъй както пада всеки смел герой.