Новата парадигма на енергийната сигурност

Описание

От близо десетилетие енергийната сигурност е обявена като най-висок приоритет за сигурността на Европейския съюз и НАТО. Развитите и особено новоразвиващите се икономики изпитват нарастващ „глад” за въглеводородни ресурси. Само допреди няколко години в експертната литература и политическите (геополитическите) оценки и прогнози господстваше тезата за предстоящо изчерпване на добиваните на приемлива енергийна цена нефт и природен газ; за неизбежен колапс на модерния свят, ако в рамките на обозримото бъдеще не бъде намерена алтернатива на фосилните горива, въз основа на която да се пребазира икономиката. Тези прогнози обосноваваха външната политика на големите геополитически играчи. След 2009 г. картината е кардинално променена. Три са основните фактори за това: шистовата революция, кризата на първото десетилетие на ХХI век и нарасналата уязвимост на критичната енергийна инфраструктура. Днес тезата за „изчерпването“ на фосилните горива изглежда безнадеждно остаряла, а стратегическите шокове в енергийните технологии постоянно изместват границите на възможното и достъпното. Първата криза на глобалната епоха ни изправи пред прехода към постиндустриална, „умна“ енергетика. А всеобхватността на информационните технологии в съвременното комуникационно общество породи „срастване“ на кибернетичния и материалния свят, което неимоверно увеличи уязвимостта на критичната енергийна инфраструктура. Тези три нови световни фактора промениха парадигмата на енергийната сигурност. За България обаче те не водят до повече енергийна сигурност. Защо е така и има ли ефективни стратегии и политики за национална енергийна сигурност, това са част от въпросите, на които настоящето изложение търси отговорите, правейки анализ и оценка на променените фактори и условия в енергийния сектор.