Съдържание
Политики, стратегии, лидерство
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ И ЗАРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО АКАДЕМИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ
генерал-майор Тодор Дочев
Военна академия „Г. С. Раковски“
Резюме: Основната цел на доклада е с исторически факти и научни аргументи да се докаже, че идеята за създаването на българска военна академия не е плод на нечие хрумване и необмислен ход на амбициозни военни, а е плод на продължителен труд на най-подготвените и знаещи български офицери. Проследено е обучението в чуждестранни военни академии и развитието на военния книгопис в България. Обоснована е необходимостта от създаване на българска военна академия.
Ключови думи: военно образование; военна академия; военен печат
ПАМЕТ ЗА БЪЛГАРСКАТА АРТИЛЕРИЯ
доц. д-р Нелко Ненов
Военна академия „Г. С. Раковски“
Резюме: Статията представя факти и аргументи за създаването, героичния и славен боен път и имената на бойната слава на първите артилерийски полкове на България, и конкретно на деветте дивизионни артилерийски полка, участвали в Балканската война 1912 – 1913 година. Изложени са данни за наличието или липсата на изградени паметници, паметни плочи или паметни знаци в прослава на артилерийските полкове в районите, в които са създадени и/или квартировани. Показани са снимки на военните паметници на артилерийските полкове от времето на тяхното създаване и в настояще време.
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ – БОЙНОТО КРЪЩЕНИЕ
НА БЪЛГАРСКОТО ВОЕННО РАЗУЗНАВАНЕ
доц. д-р Мирослав Мирчев
Резюме: Докладът разглежда дейността на новосъздаденото българско военно разузнаване по време на Балканските войни. Показани са усилията на военните разузнавачи да осигурят информация за противника на тактическо, оперативно и стратегическо ниво, на базата на която да бъдат планирани операциите на полевите армии. Посочени са както постигнатите успехи, така и недостатъците в работата на Разузнавателната секция към Щаба на армията.
Ключови думи: военно разузнаване; Учебно бюро; Информационно бюро; Разузнавателна секция; служба на военния аташе
Изследвания, анализи, прогнози
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ: ЧОВЕШКИ СЪДБИ
МЕЖДУ ГЕРОИЗМА И ТРАГИЗМА
доц. д-р Стоян Николов
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“
Резюме: Балканските войни, наред с подготовката за тях, военните действия и техните последици, включват и микроисторията на обикновения човек в една различна от мирновременната крайна военновременна обстановка. Този аспект на двете Балкански войни все още не е напълно разкрит в историческите изследвания, посветени на тях. Личните истории са проявление на част от големите надежди и големите разочарования, които изживява българската нация през Балканската и Втората балканска война. Те са и своеобразен фокус на историята на ,,малкия човек“ в общобалканския конфликт, като част от историята на войните.
Ключови думи: Балкански войни; Булгаркьой; Иван Абаджиев; Йордан Янев; микроистория; Никифор Генев; Стоян Камбуров
НАУКА И ВОЙНА – 1912 – 1913 Г.
подполковник гл. ас. д-р Калин Ранчев
Военна академия „Г. С. Раковски”
Резюме: През 1912 – 1913 г. България участва в Балканските войни. Това са войни за национално обединение, които се водят в територии с предимно българско население. Затова, наред с всички други въпроси, пред които са изправени представителите на българската власт, те трябва да се погрижат и за проучването и опазването на културно-историческите паметници. Това е толкова по-необходимо, тъй като тези територии за пръв път са освободени и влизат в пределите на българската държава. А това ще рече, че отделните паметници трябва да се регистрират, да се прецени тяхното научно значение, да се вземат мерки за тяхното опазване. Така се стига до идеята за организирането на няколко научни експедиции в Тракия, Македония и Добруджа, в които са ангажирани най-изтъкнатите български учени. По време на войните, на д-р Богдан Филов е възложено да оглави научна мисия в Източна Тракия и Македония, за да разкрие, опише и събере археологически и етнографски паметници.
Ключови думи: Балканските войни (1912 – 1913 г.); Източна Тракия; Македония; Богдан Филов; експедиция; археологически и етнографски старини
БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ (1912 – 1913 Г.) ПРЕЗ ПОГЛЕДА
НА АМЕРИКАНСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ
д-р Боян Жеков
Военна академия „Г. С. Раковски“
Резюме: Историографията, посветена на Балканските войни от 1912 – 1913 г., е значителна по обем. Почти не се откриват обаче изследвания по въпроса как една далечна държава като Съединените американски щати (САЩ) „виждат“ развитието на двата военни конфликта в югоизточната част на Европа, предшестващи Първата световна война. Отлична основа за поставянето на темата на дневен ред създават достъпните документи от архивохранилищата на САЩ – и обнародвани, и в дигитален вариант. Тяхното включване в научен оборот няма да промени кардинално общото знание за Балканските войни, но ще добави някои интересни щрихи към него. Именно това е основната, ако и скромна, цел на настоящото кратко изложение.
Ключови думи: Балкански войни; американска дипломация; Тафт; Уилсън
9-А ПЕХОТНА ПЛЕВЕНСКА ДИВИЗИЯ ПО ВРЕМЕ
НА ВТОРАТА БАЛКАНСКА ВОЙНА ПО СПОМЕНИТЕ
НА ФЕЛДФЕБЕЛ ИВАН КОВАШКИ
д-р Дочо Николов
Резюме: Разглеждат се действията на 9-а пехотна плевенска дивизия във Втората балканска (Междусъюзническа) война по спомените на Иван Ковашки, фелдфебел от 34-ти пехотен Троянски полк. Те са ценен източник за действията на дивизията, както и на неговия 34-ти полк. Спомените дават информация от първо лице не само за хода на бойните действия, но и за някои съдбоносни моменти свързани с войнишките бунтове в дивизията, спасяване знамето на полка и взаимоотношенията между офицерския и войнишкия състав. Прави се съпоставка между фактологията, предадена чрез личните спомени, и официалните (архивни) документи на дивизията: релации, оперативни заповеди, доклади и др. Целта е да се изяснят най-точно и исторически вярно причините довели до разформироване на дивизията, както и да се акцентира на геройството на нейните чинове, останали докрай верни на своята клетва пред Царя и Отечеството.
Ключови думи: 9-а дивизия; 34-ти полк; Иван Ковашки; бунт; полково знаме
УЧАСТИЕ НА 8-И ПЕХОТЕН ПРИМОРСКИ ПОЛК
В БОЕВЕТЕ ЗА ЗЛЕТОВСКА РЕКА
Пламен Дяков
Военна академия ,,Георги Стойков Раковски“
Резюме: 8-и пехотен Приморски полк е един от прословутите български полкове. Взима активно участие във войните за национално обединение. По време на Междусъюзническата война, като част от Втора бригада на 4-та пехотна Преславска дивизия, води сражения в Македония, в района около Злетовска река (17 – 23 юни). Приморци се отличават, изправени срещу числено превъзхождащ ги враг, в боевете при Ратавица, височината „Разбий глава“, селата Неокази и Дренак, удържат противниковия натиск срещу връх Озрен, успяват да изтласкат с атака на „нож“ сърбите при Бели и Ястремник. Въпреки натрупаната умора в контекста на непрестанните боеве, войниците на 8-и полк продължават да стоят на своя боен пост до самото им изтегляне към Калиманското плато.
Ключови думи: 8-и пехотен Приморски полк; Междусъюзническа война; Злетовска река
СЕРСКА, ДРАМСКА И ОДРИНСКА ПЕХОТНА БРИГАДА
Славчо Свиленов
Анотация: Военновременните бригади се сформират в навечерието на Междусъюзническата война от населението в новоосвободените райони Сяр, Драма и Одрин. Целта им е да се повиши числеността на Българската армия и да се оползотвори демографският потенциал на новите територии. Трите бригади са образувани от необучени младежи между 20 и 30-годишна възраст. Серската и Драмската пехотна бригада се сформират от съответните щабове и 67-и, 68-и, 69-и и 70-и пехотен полк и са в състава на 2-ра армия, командвана от генерал-лейтенант Никола Иванов. Одринската бригада включва в състава си 71-ви и 72-ри пехотен полк, бригадата е част от 5-а армия на генерал-майор Стефан Тошев. Недобрата подготовка на войниците, получаващи военното си обучение в навечерието и хода на военните действия, не води до желаните резултати, което е важен извод за цената на подобни прибързани действия.
Ключови думи: военновременни бригади; Серска; Драмска; Одринска; Междусъюзническа война
