Автор: Вася Василев
Хибридна заплаха е широко използван термин във военнополитическата лексика след 2014 г.. Негово олицетворение е намесата на Русия в обществените процеси на Украйна и анексирането на полуостров Крим без да е осъществена силова агресия срещу страната. Вредните хибридни въздействия срещу държавни и недържавни участници в същия контекст дават основания за преосмисляне на общата теория и утвърдените практики на военното изкуство за налагане на политическа воля над противника.
Лесно е да открием исторически свидетелства за хибридни заплахи във взаимодействието на държави по отношение на техни опоненти. Понастоящем едва ли не всяка от водещите страни в света има концепции и дори бойни устави за използване на широк спектър от тях, но приносът на Русия в тази посока е осезаем факт. Постигайки завидна координация и синхрон между своите органи и институции Москва използва ефективно инструментите за хибридно влияние върху вземането на решения, насочвайки въздействието им към уязвими места на демократичните системи във всяка от сферите на обществено-политическия и културен живот и, при това, оставайки „под прага“ на откриване и разпознаване. Хибридността формира неяснота, размива видимите граници между външно и вътрешно, законно и незаконно, мир и война. На такава основа Москва умело комбинира конвенционални и неконвенционални средства – дезинформация и намеса в политическия дебат, критични инфраструктурни смущения и кибератаки, форми на престъпна дейност и асиметрични военни средства.
Реализираните от Русия хибридни заплахи към Република България, възприемана като слабо звено на НАТО и ЕС, за момента се оказват резултатни, тъй като откритите от Кремъл уязвимости в нашата среда на сигурност имат синергиен ефект върху ролята на задкулисния актьор.
Предвид динамиката на обстановката по сигурността в глобален, регионален и национален мащаб фактите, оценките и анализите в книгата обхващат периода до средата на 2023 г.
ISBN (print): 978-619-7711-47-9
ISBN (online): 978-619-7711-46-2